Подлудява ме

[Lalalalaa]

охх.. хора, помагайте. Има едно момче и той с 1 изречение ме плениии.. подлудява ме, искам гоооо. Искам да ми кажете как да се контролирам около него или нещо такова. Как да се държа на място и да не ме подлудява толкова. Искам гооооо

[Irti]

За лудите си има клиники.

Гледам си на 17.. дръж се трезво и сериозно, а не пърхай всеки път с мигли, когато мине покрай теб. Не е нищо особено.. и той е човек все пак. Няма смисъл да го издигаш и благословиш.

[maicheto80]

Дръж се нормално и не се опитвай да го впечатляваш по начин, нетипичен за теб! В крайна сметка ако искаш и ти да го плениш редно е да бъдеш такава каквато си! И нали знаеш когато искаш нещо силно... обикновено го получаваш! Успех и ще следим развръзката!

[Lalalalaa]

Мерси. Аз ако ще го пленявам ще е със самата аз - убедена съм в това. Просто искам да не съм толкова зависима от него.. да не се влудявам всеки път когато го видя или чуя името му

[FuCKkK13]

занимавай се с нещо друго когато е покрай теб.. и да,държанието ти е детинско !

п.с. дано не се обидиш,че ти го казах,но не е нормално токова много да лудваш по някой

[maicheto80]

Я стига всеки има право да се държи ,,детинско'' понякога! Не винаги можем да сдържаме емоциите си дори и да сме по-възрастни! Въпроса е мацката да се научи да владее емоциите си, а това ще стане с времето, обикновено се случва от само себе си! Като опознае достатъчно въпросното момче ще се оппусне и ще започне да контролира поведението си без проблем!

[machoka]

Имах на времето едни приятелки, близначки.. било е 6-7 клас. Бяха онези луди години, в които нямаше компютри или не такива, каквито днес. Дните ни, през онзи задушен летен ваканционен период, минаваха в кражби на череши от дворове на изоставени заводи/фабрики, игране на асфалта пред блока на Дама (онова с тебеширчето и подмятането на камъче), жмичка. Трепетите ни бяха кой ще ти прошепнат за 'подарък' на ушето, защото знаеш че почти винаги ти казват да целунеш подаръка си. Тогавашните ни свалки под формата на раздаване на шамарчета, удари, но същевременно невинно гушкане и рошене на коси. Първоначално си падах по едната, но в последствие пламна буйно детско увлечение по другата, което продължи може би 2-3 години. През този период тя хвана първата си 'голяма любов', може би година. После се разделиха, хвана се с първата си 'сериозна' любов, вече уж узряла за детските глупости (говорим вече да сме станали 8 клас).. накрая се раздели и с него и финално тръгна с момче, за което с омъжи след 12 клас.

Преди някакви месеци се видяхме съвсем случайно, подминах я с колата на една спирка тя чакаше. Въобще не се беше променила, образа и, запаметен в съзнанието вече от разстоянието на 6-7 години, веднага ми изплува. Набих спирачки, върнах назад, заговорихме се. Попитах я 'помниш ли онези безгрижни дълги дни на игри и шляене, сещаш ли се колко влюбено те гледах и как ми беше завъртяла главата, а ти не ме отрази'... последва учудена физиономия 'ама наистина ли? защо не ми каза, аз също толкова много те харесвах, но винаги ме беше срам да ти призная, защото ти си момчето и нали трябваше ти първи да ми го кажеш. А пък и се страхувах, че не е споделено' ..

Изводът от тази, красива за мен история, но приложена за сигурно всеки един от тук е следния: ГОВОРИ, говорете си, не с намеци, директно общувайте за нещата, които чувствате. Толкова много истории остават неразказани, толкова много чувства остават премълчани, само защото никой не смее да признае първо какво мисли, чувства, желае, и второ дори да го направи няма достатъчната упоритост да защити желанието си. Просто говорете и не го оставяйте за утре, други ден или втория срок. Още сега грабни телефона и НЕ СЪС СМС, а директно му се обади и кажи 'така така и така, харесвам те наистина' Това е. Нищо сложно, а много неща могат да бъдат различни. Наистина различни.

[anonymous708973]

Мачок, готина история наистина, много сладка...
но определено не е добра идея да му се обажда и да му казва "Харесвам те". Няма тръпка. Ако и двамата вложат достатъчно в играта помежду си, няма как да останат недоизказани неща. Пък и не са 6-7 клас

[machoka]

Ако всички 'пораснали играчи' говориха искрено и открито като шестокласници, нямаше да има любовни драми на нито един континент.

Има и един израз, не знам дали си го чувала пантерке, 'е - наигрА се'.. игричките са за сериозни господа и 'пораснали' дами... на училищен етап, за мен разбира се персонално, е важна директността и чистото откровение, защото от много 'играчи' накрая винаги има поне един разплакан. И това най-често е момичето.

[Chacho]

Хубаво е да си чуете гласовете, да я има реакцията. Но обясненията са за да си отприщиш чувствата към другия. В момента, в който затвориш слушалката разбираш, че дългоочакваната физическа близост, за която си давате зелена светлина, ще трябва да чака до следващата ви среща, когато вече ще е отмряла истинската тръпка и ще сте също толкова неадакватни като преди признанията.

[anonymous708973]

Не ме разбра правилно... Страшно против игричките съм, ако те са по твоята дефиниция.
Моята представа за игра е по-скоро сравнима с шах. Редуват се ход на единия, ход на другия, има стратегия, има атакуващ, има защитаващ се. Флирта, погледите, уж неволния физически контакт... цялото това се убива с "Харесвам те." Естествено е на един етап да се каже, но чак след като е изключително ясно за отсрещния и е взаимно.

[Chacho]

Мачока имаше предвид, че са прекалено малки, за да могат да играят и да изпитват удоволствие от това. Едно е да ти се получи флирта, друго е да не се и да се драматизираш, и да си съсипеш шансовете. "Харесвам те" може да не е толкова грабващо, но липсата на опит не предлага по-добра опция.