- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Тема за голямата любов
Хората казват, че никой не е застрахован срещу влюбване.
А на вас случвало ли ви се е да си мислите, че сте намерили голямата си любов и в един момент да се появи Някой, който да не ви оставя да спите от мисли за него? (И да кажем знаете, че не е просто увлечение, защото предполагам, ще го споменете)
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Щруделе, щруделе, щруделче, щруделчо!
Какво означава това, дето си го пльокнала, 'голямата любов'.. а коя е малката? Ти лично, като влизаш във връзка, влизаш с идеята за малка любов или всеки път хвърчиш на някой облак и не знаеш къде се намираш.. А ти всъщност колко връзки си имала, говоря емоционални, а не чисто физически.. изморявала ли си се от психическото напрежение по 'скъсването', по разделянето с човек, който си преживяла много, с който си преживяла всичко.. усещала ли задаването на небосклона на МОЖЕ БИ ново човече, но как по дяволите всичко да започне от самото начало.. свалките, срамежливостта, смс-ите, първата среща с ответните родители, първия скандал, първото сдобрение в леглото и т.н. Не се ли чувстваш лицемерно? Вече веднъж си се подарила изцяло на някой, ами сега втория, третия, петия път? Едни и същи неща ли пишеш, едно и също нещо ли казваш на всеки, по едни и същи начин ли прегръщаш, целуваш? То не губи ли своята стойност, повторено многократно?
Да забравим израза 'голямата любов'. Ще се върнем на него след поне 60 години и тогава ще си позволим да го употребим с печата на времето. А ако наистина си срещнала с Него, пускането на подобна тема би било немислимо. И един ден ще го усетиш.
Последно редактирано от machoka : 02-27-2012 на 05:39
Мачока с много яко мнение.
Но ще си позволя малко да го коригирам, защото има много видове 'голяма любов', зависи от каква гледна точка ги възприемаме. Така, както я има тази 'поне' 60-годишна голяма любов, така има и такава, която е кратка, но много страстна - тук вЕрно малко граничим с афекция/страст поради липсата на повечко време за уталожване на обич и по-сериозни чувства. Особено пък по-филмарски настроените хора възприемат 'голяма любов' и това, което никога не са имали, а може и да нямат, и си го издигат на някакъв пиедестал.
Въобще, субективност. Но мачока говори за зрялата, обективна преценка за това.
А ако лицето "х" е толкова голяма любов, няма да се стига до лицето "у", което да те впечатлява толкова. Инак ми се е случвало - да съм от страната на впечатления, и от страната на този, който е изостанал след появата на впечатлителния.![]()
Намерил съм е , но обстоятелствата са такива , че не можем да сме заедно и съм се примирил и затова допускам други хора до мене (вярно , че не е както с човека който искам да съм но какво да се прави няма цял живот да съм сам и да се самосъжелявам )
Последно редактирано от toniiiiiiiii : 02-27-2012 на 11:14
Според мен има един по-дълбок проблем. Всеки слуша за това, как не трябва да се хвърляме на идеи като "голяма", "последна", "единствена", защото се подвеждаме. Нужен е малко опит или контакти, за да стигнеш до такъв извод. Въпросът е, че не зарязваме съвсем идеята, че не можем да разпознаем нещо толкова грандиозно толкова рано. Дълбоко в нас сме запазваме част от наивността и тя чака да изплува в удобен момент и да внесе хаос в подреденият ни микросвят. И всичко това, защото се мъчим да осмислим всичко, а това е най-подозрителната вероятна хралупа на смисъла. Така си говорим днес, как филмите са единствено в главата ни, как ние сами си го усложняваме и утре нагазваме в същите лайна. Живеем с мисълта, че сме наясно и под контрол, а рядко е така.
Мисля, че към мислите и страстите трябва да се подхожда с търпение. Най-добре да втасат, пък тогава да ги вземаме в предвид.
Последно редактирано от Chacho : 02-27-2012 на 11:42
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
И на мен ми харесва мнението на мачока, особено частта с
Замислих се, че както хората, така и връзките са различни и мисля, че и подходът трябва да е разнообразен. Понякога става от само себе си, все пак срещаме хората в различни етапи от живота ни и няма как самите ние да останем едни и същи. Съответно и начините, по които показваме чувства и емоции би трябвало да са различни. Дори думичките, с които наричаме човека до нас.но как по дяволите всичко да започне от самото начало.. свалките, срамежливостта, смс-ите, първата среща с ответните родители, първия скандал, първото сдобрение в леглото и т.н. Не се ли чувстваш лицемерно? Вече веднъж си се подарила изцяло на някой, ами сега втория, третия, петия път? Едни и същи неща ли пишеш, едно и също нещо ли казваш на всеки, по едни и същи начин ли прегръщаш, целуваш? То не губи ли своята стойност, повторено многократно?
"Голямата любов" за мен е една красива утопия, която присъства у всички нас. Но дали една любов, връзка, отношения наистина е такава показва проверката на времето.
А може би "голямата любов" е сборът от всички малки, които сме преживели, всяка от които ни дала нещо различно и ни е помогнала да разкрием разнообразни свои качества/недостатъци?
Последно редактирано от DarkTemplar : 02-27-2012 на 11:41
Welcome to the Jungle...
Ноуп, щом съм във връзка - значи ми е достатъчна, а от там и по дефиниция - голямата ми любов. Ако не ми е достатъчна или ме натоварва, приключвам я. "Някой си към когото имам пеперудки в корема" не е необходима и достатъчна причина за да се промени каквото и да е. Нито в мислите ми, нито в действията ми.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Ама не ме разбрахте правилно май. : (
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Кое не разбрахме?
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Момичето е пред сериозна душевна дилема, щото се е появил някой, който й е размътил хубавата главица и е разколебал вярата в настоящата й уж стабилна връзка. Тва разбрах аз.
Само дето няма гаранции, че което и да е от двете е голяма любов.
Welcome to the Jungle...
:>
Да кажем, че просто гледам ного филми. Пред никакви дилеми не съм.
И никога не съм гледала на любовта като на 'малка'. И не съм от тея, които ще си кажат 'ще се пробвам, пък ако се получи между нас ок, ако не - има други' (примерно и образно казано). Аз съм ужасно и прекалено романтично същество, за да се занимавам с малки, несериозни и мимолетни неща, още повече, че такива биха ме наранили. И естествено, че всичко е различно... не мога да сравня нищо, не мога да гледам на новото като на нещо, което ми е вече ясно. Защото... защото все едно се прераждаш отново и учиш всичко отначало, дори физически нещата да са едни и същи... човека е различен и променя всичко, всичко и... просто не може.
И се изморявах и саморазрушавах прекалено дълго, ужасно, ужасно много.
Но... пуф... както и да е.
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Във филма има интрига, като си играят с емоциите ти и те привързват и теб към третия човек. Ако си достатъчно зрял, можеш да застанеш над тези неща и да си устоиш на нагона.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Мацката е просто по-емоционална бе пичове , какво дълбаете толкова![]()
Аз съм ,,ревал''' по целни нощи и съм искал да се се самоубивам ;DD
Случвало ми се е, да. И имайки предвид, че съм тотално и отвратително моногамна и идилията ми е в прекомерни дози, срещайки някой, за който да мисля, вместо човека, с който съм, ме навежда на мисълта, че напоследък (може би) вече съм започнала да се самозаблуждавам, да обичам една мечта, да обичам това, което мисля, че има между мен и човека, с който съм, защото ако наистина го има никога не бих се поддала на някакви опити на мозъка ми да мисли за друг. Два пъти съм обичала истински. И двата пъти съм мислила, че ТОВА е ТОЙ. И се радвам, че връзките ми са били изпълнени с тази емоция. И никой не съм излъгала като съм казвала "Искам да бъда с теб завинаги", защото точно в момента, в който съм го казвала, наистина съм го искала.
Ся ко излезе - лапнала ли си по някой друг или си проветряваме устата? Че аз малко се обърках.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
после ще чета темата, но отсега да си кажа - стига рационализъм, укротяване на нагони и т.н. чувствай и живей!
казвам го щото буквално докато скролирах хванах яко негативни отзиви и рационално мислене, постоянно преценяване и премисляне струвало ли си това, струвало ли си онова, да мислиш, не да действаш, да се ограничаваш...
"Вслушвай се в онези вътрешни сигнали, които ти помагат да направиш Верния избор - няма значение какво мислят околните." Уейн Дайър
пп. имайте предвид, че съм чела само първото мнение и нататък само скрол-скрол; като ми дойде муза ще прочета всичко написано и ще дам и по-смислено мнение. засега толкова. а и понякога мисля, че е по-полезна импулсивната реакция пред дълбокото обмисляне и огромните локуми, които лично аз несъмнено мога да разтягам :ДДД
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Случвало ми се е и мога да кажа каква беше причината. Момчето до мен не ми даваше всичко, от което имах нужда, след първата година ме прие за даденост и грам не полагаше усилия за връзката ни, всичко стана еднообразно и скучно и точно тогава просто се появи човек, който разнообрази ежедневието ми .. в последствие осъзнах, че е било само залитване, но беше късно.НЕ съжалявам, защото видях колко точно държи на мен и колко е готов да се "бори" за връзката ни.
![]()
Изгубиш ли ме, губиш всичко!! ;]
Priceless .. <3
прочетох изцяло темата и мнението ми остава същото.
дори да се опариш с новия човек, никой не е застрахован от грешки. от опит глава не боли.. добре де, боли. но така или иначе винаги боли. хармонията е толкова тънка и чуплива, че и да я уцелиш, пак ще паднеш в бездната на въпросите след време.
и любовта винаги наранява. малка, голяма, наранява. човек си избира обаче да обича, да гори, да се разруши ако щете.
казвам го във връзка с това, че теб "малките" неща те нараняват; да, и мен също. и не обичам ходене заради ходенето с някого (боже, ходя.. какъв глагол), но това не значи че и голямата любов (или поне идеята за такава) не наранява по-малко. дори напротив.
живей и чувствай.
опитвай нови неща. каквото стане.
надявам се да не е грешка.
и вместо да се разрушаваш, се утвърждавай. (кой го казва,хех)
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride