на спиралата ми и писна да се разтича всеки ден, само защото съм станала свръх емоционална... имам чувството, че вече нищо няма смисъл, и все пак продължавам да не показвам пред останалите, колко трудно изживявам всичко.... даже и аз си бях повярвала, че всичко е наред, но като се сетя какво всъщност се случва и някак си всичко пропада.. вече ми е страшно трудно да се правя, че ми няма нищо... не мога да повярвам колко неща ми се случиха и продължават да ми се случват и колко бързо ми се наложи да порасна, за да осмисля всичко навреме и да се 'пригодя' към живота, който живея в момента.... знам, че най-вероятно звуча като всеки втори тийнейджър и именно затова не смятам да уточнявам какво всъщност имам на предвид, но просто имам нужда да споделя.. лошото е, че няма на кой.. защо е толкова трудно да се преструваш, че всичко е наред, когато всъщност нищо не е така, както изглежда?