Да сте се чувствали понякога че просто нямате късмет?

[psychopath]

ахаххахах това с "експериментът" беше КРАЯТ!!! ТЕМАТА ДА СЕ НАПРАВИ ВАЖНА И ДА СЕ ЗАКРИЕ! :д:
можеше ли да по по-жалък начин да се опита да замаже положението?! питам!
с всеки следващ пост става все по-жалък (добре познат феномен във форума ;д)

[БожиятАгнец]

Абе, Death, не, че нещо, но нали спомняш предният ми коментар? Където написах, че сама съм се сетила от къде ми е познат никът ти?
Ами, малко излъгах... Проверих в гугъл първо.
И в гугъл ми излезнаха няколко профила с твоят ник в няколко сайта, на една и съща личност...И на всичките пишеше набор 93. Така че това с колегите ми звучи много странно.
Естествено може и да греша.
Но в сподели.нет пък ми изглеждаше много искрен и смислен, не съм виждала подобен тип теми/мнения.
Пф, оставам си фенка (хе-хе), но все пак на мен не ми се връзват нещата.

И още нещо за което чак сега загрях...
"А и като се нуждая от момиче, на което да се радвам на топлата й, деликатна кожа, меките й сладки устни или ангелските очички..."
Това си го писал и в сподели.нет на тема от типа "Какво търсите в едно момиче?"
И изглеждаше доста сериозен всъщност.

[valdesbg]

Гусин генерал, разрешете да доложа.

Пропадаш по всички параграфи и отново ще ти обясня защо.

Първо, основно, главно и най-важно - при проучванията(каквото твърдиш че правиш) и малко по глобално при общуването изобщо с хора НАЙ-ВАЖНОТО (подчертано с две дебели черти) нещо е КАК поднасяш дадена информация. Не зная кой ти е казал нещо друго. Щото съм се пулил с очи като палачинки на един разбирач, дето ми обясняваше за производство на закачалки(което реално погледнато е мееееега просто - шприцоваш разтопена пластмаса в калъп и чакаш да изстине) с какви ли не сложни термини и ме накара да се замисля аз на коя планета се намирам. И коренно различен случай за устройството и функциите на двигателите в състезателните спортни автомобили. Където нещата са чувствително по сложни. Там не само че успях да разбера всичко, ами даже и задавах въпроси. Пак по същата точка - ако наистина смяташ че няма никакво значение какво казваш и как го казваш, а вярваш че само значението на думите има сила. то опитай се следващия път с абсолютно равен глас и безизразно лице да говориш с хората. И искам да видим колко под 5 % ще ти е успеваемостта.

Тълкуваш нещата доста едностранно и угодно за теб. Перфектни хора няма. Велики хора също няма. Има хора постигнали много в дадена област. И отново с две дебели черти ще подчертая следното НЯМА никакъв шанс някой на високо или поне над средното интелектуално ниво да тръгне да се перчи с възможностите си и да се удря в гърдите за това колко е велик, перфектен и т.н. ВИНАГИ подобно поведение лъха на несигурност. За този, който знае че на кукичката има не само червейче, разбира се. Нали се сещаш за малката шарена жабка в тропичните гори никой не я закача, макар че е ясно забележима навсякъде? Щото е отровна. И ти си ясно забележим в случая.. обаче се оказва че хич не си отровен. И си плащаш за това.

Тълкуваш грешно нашето желание за отговор. Както вече казах - ти провокираш у събеседника ти манията за величие. Ако беше наистина човек, занимаващ се с проучвания щеше да зададеш неутрален въпрос с отворен отговор или с няколко възможни. Отговаряме ти така защото ти ни налагаш твоята очевидна повърхностност. А се сещаш че не всички пасем трева и някои от нас знаем че не всичко, което хвърчи се яде. Ако искаш адекватни отговори задай неутрален въпрос.

Трето - ако наистина смяташ че действията ти са адекватни и верни НЯМА по НИКАКЪВ начин да нападаш тестовите субекти. Особено на лична основа. И още повече да им насочваш поведението и отговорите в определена насока. Ако смяташ че това е експеримент и наистина се интересуваш от резултатите - не би компроментирал по никакъв начин хода на експеримента.

Ясно си личи че нямаш и идея как се провеждат проучвания. Не ми пречи че си поредния, който предявява претенции към трона. Пречи ми това, че ми даваш наклон на хуя, с цел да ме изкараш уязвим. Иди попрочети още книжки за манипулиране на масите и ела пробвай пак.

Като цяло заключвам че или си изключително некадърен индивид, който не знае как се правят проучвания и се води дискусия, или си поредния трол(тъп и упорит, държа да отбележа), или нарцистично-комплексираната ти личност изкривява светлината и пространството около теб по неразбираем за простосмъртните начин.

Иначе си удивително прав - хората не приемат това, което не разбират. И излиза че всички включително и ти сме маймуни с пръчки, щото явно приказваме на различни езици. Ако имаш желание за нещо конструктивно като дискусия или социален експеримент - вярвай ми тук е чудесна среда за това. Доста хора ще ти сътрудничат. При едно малко условие - да поднесеш информацията по адекватен за целите ти начин. Иначе всеки крал убива вестоносеца.

едит: Тъй като очевидно не си чувал приказката за пуяка.. представям я на милите ми форумци, щото ти явно че си над тея неща.

Приказка за пуяка

Веднъж пуякът станал цар.
Разположи се той в своя дворец, яде, пие радва се на честта си и на царската си челяд Всичко си имаше той – министри, придворни слуги, слугини. Само едно му липсваше нямаше си придворен певец, който да го весели и да му пее в честити царски дни и на големи празници.
Тогава пуякът издаде заповед да се съберат в двореца му всички хвъркати певци, та да бере измежду тях придворен певец.
Чули – нечули царската воля, ето че заприиждаха в двореца от всички страни прочути неизвестни певци, малки и големи. Жълтунката, чучулигата, пъстрата кадънка, гълъбът гургулицата, кукувицата, сойката, свраката гарванът, петелът, гъската, врабчето, скромното славейче и безброй още певци и певици изпълниха царския дворец.
Разположи се негово величество пуякът на своя трон, а до него богопомазаната му царица, пуйката, и певците един по един почнаха да показват своето изкуство.
Най-напред запя врабчето, по него се заредиха всички и най-после славейчето. Пуякът ги изслуша с дълбоко царско внимание, но нищо не разбра. Неговият вкус беше си останал просташки, какъвто си бе, и царското достойнство не бе притурило нищо на ума му.
Като ги изслуша всичките, пуякът се замисли и каза важно:
– Виждам, че всички сте добри певци и големи майстори, но от вашите песни малко разбрах. Само петелът, когото познавам от малък, моето ухо добре схвана, разбра и хареса – него избирам за придворен певец.
Птичките се разотидоха – всяка там, откъдето бе дошла.
А петелът остана да пее на пуяка в неговите царски тържествени дни.

[ariimeri97]

Не мисли толкова за това, когато му е времето, то просто ще се случи,
Пък и мисля че всеки се е чувствал така поне веднъж в живота си