Така обичате да пускате все едни и същи като проблематика теми...Ех,добре,разбирам,че всеки има нужда от внимание и добра дума насочена лично към него,но...все пак.
Както и да е,помрънках,сега ще се опитам да те посъветвам.

Идея фикс ти е,да-и докато бъде такава,все ще си сам.Отчаянието и светещия поглед тип "спешно си търся нещо" си личат от километри. Научи се да живееш пълноценно и сам,и тогава ще си намериш и подходяща дама за компания и други работи.
Животът на пълни обороти без половинка не включва хленчене и жалване,че не си роден под щастлива звезда.
Можеш също да се замислиш за причината,поради която не си си намерил половинка-къде я търсиш?Дали не си завишил критериите до нереални висоти? Дали не търсиш прототип на несъществуващо перфектно момиче/бивша,която все още не си превъзмогнал..? Дали не биеш отбой,преди да си опознал девойките-казваш,че попадаш само на "глупавички"-кога установи това и как успя да се убедиш ? Дали избягваш да задълбаваш с тях,поради неосъзнат страх от сериозно обвързване-не си ли се питал дали недостатъците,които все намираш у момичетата не са несъществуващи..?

Отговори си на тези въпроси...Да речем,че наистина по някакво стечение на обстоятелствата/неправилно разположени звезди/временно родово проклятие не можеш да си намериш приятелка-защо не използваш времето,което прекарваш в търсене на Единствената за самоусъвършенстване и за развитие? Има смисъл-в един момент ще установиш,че около теб има по-голям избор от всякога и мисията ти ще стане по възможна...