Любов от разстояние ?

[LeprikonA]

Инче - Ще е добре за нея да ме пита. Достатъчно разхайтени тийнейджъри има. Самостоятелност ще проявява когато си намери собствено жилище. Ако децата ми ми покажат че мога да им вярвам - ще имат независимост. Забележи че самостоятелност и независимост са две отделни понятия. Съмнява ме обаче да съм толкова лош родител.

аз пък като бягало дете ще ти кажа, че хич не е трудно. толкова много неща могат да се измислят, всичко е въображение, съобразителност и желание. и да не усетиш колко пъти ти е повторен един и същи номер.

по темата на авторката - радвам ви се на желанието да учите във ВТУ :Д.
мислиш ли, че тая връзка би имала едно сериозно развитие? да не се правя на врачка, но много рядко тийн любовта, както каза valdesbg, изкарва особено много и прераства в нещо сериозно след това.

за връзка от разстояние трябват нерви, огромно желание и мнооооого търпение. двете страни да правят каквото могат да върви връзката и да не се губи някъде, по средата на пътя.

[vesito13]

аз пък като бягало дете ще ти кажа, че хич не е трудно. толкова много неща могат да се измислят, всичко е въображение, съобразителност и желание. и да не усетиш колко пъти ти е повторен един и същи номер.

То това си зависи и от взаимоотношенията между детето и родителите, какво доверие родителите имат на детето, до колко си споделят и разговарят. Аз родителите си не съм лъгала, не ми се е и налагало. Непонятно ми е, да застана срещу тях и да ги лъжа за нещо, толкова глупаво според мен. Осъзнавам, че те не биха ми забранили нещо без причина, ако ми забранят да отида някъде, бих се поинтересувала защо, а не да тръгна да ги лъжа. И в интерес на истината, някой друг да излъжа не бих имала проблем, но точно родителите ми, имам такова уважение към тях, че никога не бих си го позволила. Ако между родителите и детето има добра връзка, не виждам никакъв проблем детето да е искрено с тях. И това, което Влади говори не са някакви празни приказки, а би могло да се постигне.

А по темата на авторката - би трябвало поне да опитате да се виждате по-често, защото каквото и да си говорим, веднъж в месеца е твърде малко и то не става въпрос само за нещо временно от порядъка на 4-5 месеца, а за цели 3 години. Не ми се вярва, че такава връзка би издържала, но нищо не пречи да опитате.

[marin4itu]

Значи вие сте си били заедно и него са го приели студент и за това се налага да поддържате връзката си от разстояние, така ли?

[SuNsEt]

Ми нормално е за връзка от разстояние.Аз отдавна приключих с тези неща и не съм фен на далечната любов.Браво,че сте от толкова време заедно
Моето мнение е че любовта иска присъствие,но явно за всеки е различно.

[gugule]

да бяхме заедно година и половина и след това той замина. но все пак мисля да не се отказвам толкова рано, защото има всякакви хора дори родителите на 1 моя приятелка са се запознали като ученици, били са заедно и сега са семейство.

[marin4itu]

Аз с моя приятел се виждахме всяка седмица преди да заживеем заедно. Най-много не сме се виждали по 2 и то се е случвало два пъти. Един месец ми се струва много при положение, че момчето ти не е в чужбина. Говори с ваще, обясни им, че и те са били млади, че имате нужда да се виждате по-често. Няма смисъл да бягаш, просто им говори, може да склонят да те пуснат. Аз започнах да пътувам на 17 години, но разликата е, че ние сме си от различни градове и аз имам баба и дядо в неговия град, за това може би съм нямала проблеми с нашите. Плюс това ако пътуваш с влак можеш да си изкараш ученическа карта, която струва 1 лев (поне толкова беше, преди да увеличат билетите) и ти носи 50% намаление. Според мен можеш да пътуваш и ти 1 път в месеца, така ще се виждате 2 пъти по-често от сега.
А дали ще има бъдеще връзката ви, никой не може да каже. Това си зависи от това какви хора сте вие, колко сериозни сте и колко се обичате. Но един съвет ще ти дам, очаквай всичко и не си отдавай пълното щастие на него.

[LeprikonA]

^сега ми и кажи, че никога за нищичко не си ги излъгала.

напълно е ясно защо не биха позволили едни родители на 15годишната си дъщеря да пътува 200 км примерно, за да иде при момче, което те не познават или са виждали веднъж. доверие, доверие, но не вярвам да се намират такива като им споменеш "искам да ида при него, на 200 км, казва се Иван и е много готин, айде да ме пуснете и да нощувам там" и те да се усмихнат и да кажат "да, да, ей ти пари, може и два вечери да останеш, не се тревожи". а и дори 15годишна може като си науми нещо, да реши, че ще го изпълни на всяка цена,че даже и да го направи. това си зависи от човека.

не твърдя, че това да лъжеш родителите си е оправдано, правилно или нещо такова. не е. просто казвам, че винаги има начин за измъкване и пътуване в другия град.

[valdesbg]

Леприконче хубаво поставяш тая идея, ама нали се сещаш що на непълнолетните не им дават да взимат самостоятелни решения.

Иначе по същество. Въпроса не е да ме излъже. Ясно е че е дяволче ищ е успее, един път.. два пъти.. може и три пъти. Накрая ще я хвана и тогава ще има доста по крайни мерки. Да, и аз съм бил дете и аз съм бягал, и аз знам какви лудории се вършат на 15. Знам също такаи защо съм го правил, нали се сещаш. И да речем че не искам да повтаря моите грешки. Има достатъчно поле за да греши сама.

Въпроса е - що трябва да се стига до там детето ми да знае позицията ми и въпреки това да иска да я наруши, само щото си е наумила нещо. И естествено преценката и ще е грешна, щото взима под влияние само един фактор, а не всички. Да не говорим че това говори колко точно съм се провалил като родител. И че моята роля в нейния живот е точно никаква.

В пъти по лесно да дойде и да ми каже какво и що е намислила, и в хода на разговора да се изяснят мотивите. Това е далеч по цивилизован начин да поиска независимост. И шанса да получи такава е доста по голям. Тук отново от опит говоря. Щото и аз съм бил на 15 и аз съм пътувал на 300 километра в едната посока. Винаги има вариант да попътуваме заедно до въпросния град, аз да седна да си пия кафето някъде, докато те се виждат и вършат техните си неща необезпокоявани. След това - тя идва и се прибираме пак заедно. Примерно. Друг вариант - момъка идва в нашия град, ще му осигурим каквото е нужно - ден, два, три и после се прибира. Тук е ясно че трябва да се познаваме с родителите му, но пак е възможно. Въпроса в случая е детето ми да споделя и да ми има доверие. Да знае че може да ми каже къде и при кого отива и да е сигурно че няма да бъде следено или злепоставяно по някакъв начин, нито ще му се забранява нещо без причина.

Вариантите са много. Обаче за да искаш родителите ти да ти имат доверие трябва и ти да имаш тяхното. Не върви иначе. Това съм го научил по трудния начин.

Ако всичко това ти звучи прекалено фантастично - ами за мен и бившата ми приятелка е истина. За брат ми по същия начин. Въпрос на нагласа, приоритети и усилия, коитовлагаш за дадена кауза. С трици маймуни няма да хванеш.

[vesito13]

Лъгала съм като по-малка за по-незначителни неща, но се е случвало. А сега да тръгна да ги лъжа, за да отида при гаджето си, ми изглежда напълно абсурдно. Ами на 15 годишна мястото и не е на 200 км. от тях, без родителите и да знаят къде е. Та тя не може да носи отговорност за себе си.
И да, винаги има начин да се измъкнеш и отидеш някъде, но това е по преценка на момичето и ако то е възпитано достатъчно добре, не би трябвало да го направи, поне според мен. Не е трудно да избягаш, но това не значи, че е правилно и че всяко дете го прави. Това исках да напиша, а не че е невъзможно да излъжеш.