несподелена любов :(

[Anonymous_4]

Здравейте аз съм на 19 години, а момичето което харесвам е на 14... Познаваме се от близо 6 месеца.. в началото нямаше нищо, бяхме приятели.. Декември обаче почнах да изпитвам силни чувства към нея... Споделяхме си всичко.. Просто в този момент разбрах, че тя е перфектната за мен! Казах и какво чувствам, но тя не отвърна със същото... Останахме приятели, защото тя наистина не искаше да ме губи като такъв... Нали се сещате обаче, че за тези вече 2 месеца аз продалжавам да изпитавам още по силни чувства към нея.. Даже немога да погледна друго момиче ... Направо незнам ако си хване приятел сигурно ще се побъркам.... НЯМА начин да задълбая чувствата навърте в мен докато подържаме всеки ден контакт...

Въпроса е трябва ли да прекратя приятелството, или да се надявам, че някой ден ще се зародят чувства в нея към мен? Да продължавам ли да се надявам или не? Просто немога вече... ходя като призрак всеки ден.. мисля само за нея... трябва да направя нещо....

ТОВА Е ЕДИНСТВЕНОТО МОМИЧЕ НА КОЕТО СЪМ СЕ РАЗКРИЛ НА 100%... Нито родителите ми нито сестра ми знае неща който съм казвал на нея ... същото важи и за нея... незнам просто защо се дърпа ... и най-лошото е, че се прави все едно не е станало нищо.....

[paradosou]

Много драма. На 19 си, стегни се и престани да се занимаваш с девойката. Жалкарско е така да ходиш по нея, при положение, че няма ответен интерес. Отделно ви е и стабилна разликата, а 5 години в тоя период се усещат доста.
Ще си харесаш след време друга. Трябва обаче да се научиш да се държиш на положение, никое момиче не харесва мекушави момчета без подход.

[valdesbg]

Pedobear - seal of approval!

Иначе - ти ташаци имаш ли?

[Anonymous_4]

явно въпроса трябваше да бъде зададен към женската част от форума, а не към хора мислещи с долната си глава

[DisappointedDreamer]

Слушай, аз съм момиче и подкрепям горните две мнения. Момичеto изглежда не изпитва нищо друго към теб. Тези 5 години разлика в момента са наистина много и ще ви изиграят лоша шега. Да предположим, че наистина тръгнете заедно. След няколко месеца тя ще те отреже, тъй като ще иска да се чувства свободна, ще е любопитна, а връзката ще я задушава. В момента не сте заедно, а ти буквално я задушаваш. Какви са тия неща "не мога да живея без нея, и постоянно мисля за нея"? Ти наистина топки нямаш ли?

Остави я. Не търси нищо повече сред приятелството ви. На теб ти трябва момиче на твоята възраст. Дръж се като човек, като мъж, не се унижавай.

[valdesbg]

Ако искаш различни отговори - промени въпроса. В случая е очеизвадно подтикващ към един единствен отговор. А именно - девойчето е прекалено малко за теб и не бива хич да си помисляш да общуваш даже с нея, а ти се държиш като разглезено момченце, а не като 19 годишен младеж.

Отделно че подлежиш с пълна сила на законово преследване.

[TheBeliever]

Съгласна съм с по-горните мнения.

А като момиче, било в почти същата ситуация, ти казвам - откажи се. Случвало ми се е много добър мой приятел да ми признае за чувствата си. Аз не изпитвах нищо към него, разбрахме се да си останем приятели, но и той като теб продължи да таи надежди. Е, да, ама не. Не го харесвах в началото, не го харесах и след година тичане подир гъза ми. И, да, бяхме много близки, споделяли сме си какво ли не, преживели сме много заедно. Но това беше, и до последно си остана, просто приятелство за мен. В моя случай момчето имаше достатъчно разум да се откаже от идеята си да сме нещо повече от приятели и успяхме да запазим добрите си отношения. И това е моят съвет - щом ти е показала ясно, че не изпитва същото към теб, намери си топките и го приеми. Насила любов не става.

П.П Умишлено не засягам въпроса с възрастта. По-горе си го казаха достатъчно ясно.