аФторче, знаеш си ситуацията, знаеш си проблема, знаеш си и причините, знаеш и виновните лица. Какво повече ти трябва?

Толко ли е сложно да си кажеш "Ей, мама му стара, сбърках като я подминавах, чакай ся ще ида да и се извиня, да видим. Ако не за друго - ще съм постъпил като отговорен човек." Наистина ли се изискват толкова големи умствени усилия?

Както TheBeliver каза - никви надежди не бива да храниш, щото патроните вече си ги изгърмял. Оставаш на нейната милост и добросърдечие.

И се спри малко със собственическата нагласа.