Има една много хубава мисъл, че любовта ти е истинска тогава когато обичаш както добрите, така и лошите качества на човека до себе си. И че е любов когато обичаш дори всеки лош навик или черта на характера. За мен е така. Когато опознаваме даден човек може би вместо да го съдим за това какъв е трябва да опитаме да го обичаме точно заради това, което е и това което представлява, защото всеки от нас е уникален сам по себе си.
Разбира се знам, че идеални хора няма и затова не искам от никой нещо повече от това което мога аз да му предложа в замяна. Никога не съм искала невъзможните неща - радват ме и най-малките романтични жестове и дори една картчика при специален повод, написана от сърце ще ме зарадва много повече от скъп подарък. Относно външния вид вече съм си по-капризна - обичам високи момчета, по-високи от мен, ако може с кафяви очи, и не си падам по руси. Другото най-важно нещо за мен е доверието и това да се чувстам сигурна и уверена с него, без значение от мястото.