И все пак аз мисля, че е важно всичко това,важно е ти какво искаш и търсиш в някого..Все пак, ако заживееш с този човек, първата любовна тръпка изчезва, всички лоши качества изпъкват и почват да те дразнят. Въпросът вече е друг - можеш ли да се примириш с тях или не. Примерно за облекло, за външен вид... Няма момиче, което в течение на връзката с някое момче (дори жена и мъж в зряла възраст) да не каже на любимия си, че примерно не го харесва с тази прическа или еди-коя си негова риза, която носи постоянно и я дразни и изобщо не и харесва...
Любовта е компромиси, но не до такава степен, че да пренебрегнеш себе си... Ако в един човек ти харесва как се държи с теб, това,че е интелигентен, че се обичате, че всичко е розово и невероятно,но в същото време има и много недостатъци, КОИТО НА ЕДНА ЖЕНА ПРАВЯТ ВПЕЧАТЛЕНИЕ, А НА ДРУГА НЕ, идва един момент, в който се питаш "има ли смисъл да съм с този човек, ако той не е това, което търся и да правя постоянно компромиси ?"
И от тук идват изневерите, защото всеки започва да вижда по-реално недостатъците в другия и да търси някой, който ги няма...

Това важи и за двата пола. Любовта, тази вълнуващата,невероятната,к оято е в началото, започва да се превръща в обич и поносимост един към друг. В началото човек се хваща за всички хубави черти от характера на другия, напълно ослепява за недостатъците, но с времето ги открива и изпитва разочарование. Но това идва след време,след доста време... И по-точно - когато заживеете заедно. Така, че за мен е важно да знаеш какво търсиш в някой и да си напълно наясно какви недостатъци би приел и какви не, следователно и той какво би приел.

Аз съм на мнение, че човек сам си избира живота и сам си избира пътя,който да поеме. Така, че не виждам смисъл, да пренебрегваш себе си, своите желания,стремежи и да търпиш цял живот, защото това си избрал вече и едва ли не нямаш право на друг избор.


И последно : (може би ви отегчавам вече) Това, че съм публикувала тема, в която изказвам, моите "идеални" виждания, за човека, когото едва ли ще срещна не означава, че съм заблудена, наивна идеалистка... Макар, че изобщо не ми беше целта, това, което по-голямата част от коментиралите са написали... И така де, по-добре да имаш ясни виждания, за това, което търсиш от живота и от хората, отколкото да не знаеш какво искаш (не говоря конкретно за моите глупости, а по принцип )... Нали?