Цитирай Първоначално написано от mimsssssss Виж мнението
Имах представа за момчета до 16 години. След това срещнах мъж (на 22г) и ми преобърна света надолу с главата. Не беше това, което съм мислила че харесвам. Не беше висок, нямаше мускули и не носеше женски черни потници, за моя жалост и не четеше книги. Абе съвсем обикновен от където и да го погледнеш. И кво, случи се така, че неща които не съм подозирала че харесвам - като например да запояваме разни стари мои сребърни работи или да играем ръгби с негови приятели, ми се сториха интересни. И интересно беше като ме пусна на един стадион да карам мотора, и интересно беше като ме учеше на боулинг. На него пък му харесваше да чета всичко, което съзнанието ми скалъпваше в кратки разкази, да си рисувам по стената на хола, която е 8метра... И всичко се промени... Той е имал едни критерии, аз други... но това не значи че трябва да сме идеални.
Да, напасваме се... може би с всеки изминал ден. Не стават войни вкъщи, а борби. Защото при тази силна обич всеки от нас иска да се докаже на другия, да го зарадва ако щете.
Няма принцове и принцеси, има свят в който всеки строи своята собствена реалност, със собствени критерии и собствени правила. Докато един ден не биват разбити на парчета, защото осъзнаваш че си се влюбил.
Готина история. Не се хаби. Ако не успееш да ги поучиш, остави на живота, той знае как да си свърши работата.