Мда, имам нужда от изповед.

[NomNomNom]

4:20 е. На 66та страница съм. От общо 340.
Пих нескафе, конска доза за организма ми.
Сега пия някакво уиски с мляко, за втори път пия уиски в живота си, предният път повръщах много лошо, а сега е много приятно на вкус.
Имам чувството, че никога няма да разбера за какво става дума, колкото и да чета, колкото и неща да гледам.
Чувствам се незнаеща.
Това ме кара да се чувствам неприятно.
Мамка му, защо това трябва да се разточи в 340 страници и защо трябва да ям толкова теория.
А, да, защото не си намерих по-хубав вариант.
А това е нещо основно, което трябва да знам, и изпускам още основни неща, но ми е втръснало от писане на рандом конфигурации напоследък.
А трябва да ми е приятно и да го правя с кеф.
Може би като се науча по-добре, ще ми е по-приятно.
Или като се наспя.

Сега ми се подгати от уискито, нямам навици за твърд алкохол.
Не пия и мляко.

На всичкото отгоре съм абсолютно неадекватна, опитах да си пиша с някакви хора и просто усещам как ги крийпвам накрая.
Трябва да спра всякакви контакти, преди да съм отказала хората изобщо да комуникират с мен // което е забавно противоречие, ахахаххаа.

Чувствам се много неприятно в момента.
И на всичкото отгоре, с всеки изминал ден ми става по-трудно да осъществявам адекватна и успешна комуникация.
Изобщо съм загубила всякакъв усет, не мога да усетя какво иска да намекне човекът отсреща и т.н. , тъй като толкова варианти ми минават през главата, че накрая съм тми.

Не стига, че нищо не знам, ами и съм тотално асоциална.

Очаквам някой да се оплаче с подобни проблеми, за това пиша темата.
Сигурна съм, че има, и ще го приема съпортив, ако спамне.

[StringTheoryPracticist]

трудно ще ми е да си представя някой от форума да си признае за свой проблем... забелязал съм, че говорят само за добрите неща

[БожиятАгнец]

4:20 е.

Значи е време за....Прегръдки.

Сега пия някакво уиски с мляко

Иллллллл, мляко! Илллл! Божественото уиски с мляко! Илллл!

На всичкото отгоре съм абсолютно неадекватна, опитах да си пиша с някакви хора и просто усещам как ги крийпвам накрая.
Трябва да спра всякакви контакти, преди да съм отказала хората изобщо да комуникират с мен // което е забавно противоречие, ахахаххаа.

И на всичкото отгоре, с всеки изминал ден ми става по-трудно да осъществявам адекватна и успешна комуникация.
Изобщо съм загубила всякакъв усет, не мога да усетя какво иска да намекне човекът отсреща и т.н. , тъй като толкова варианти ми минават през главата, че накрая съм тми.

Не стига, че нищо не знам, ами и съм тотално асоциална.

В момента бих ти предложила брак! И сега ще ти пиша да видя дали лъжеш!

10 букви - защото форумът е хитър.

[StringTheoryPracticist]

а това със социалната неадекватност е временно състояние, доколкото знам - виждал съм го често при хора, които са принципно адекватни - не е нужно да се изяви в рамките на един ден, предполагам че е на основа на невротрансмитери (главно допамин, ако си по-запозната - с това се свързва също онова мъгляво състояние на ума, което ти пречи да се концентрираш) - принципно си даже над средното ниво в това, така че не се депресирай

[БожиятАгнец]

а това със социалната неадекватност е временно състояние, доколкото знам - виждал съм го често при хора, които са принципно адекватни - не е нужно да се изяви в рамките на един ден, предполагам че е на основа на невротрансмитери (главно допамин, ако си по-запозната - с това се свързва също онова мъгляво състояние на ума, което ти пречи да се концентрираш) - принципно си даже над средното ниво в това, така че не се депресирай

Не е нужно да е на физиологична психологическа основа.
Нормално е хора, като нея - свръхсоциални и общителни, в даден момент да се изчерпат и да им трябва време да презаредят и да се съвземат, особено, както е под напрежение е много лесно обяснимо...

[StringTheoryPracticist]

Често, подобни интуитивни обяснения съвпадат с по-техническите обяснения - т.е. възможно е това, което обясни, да предизвиква това, което обясних аз.

В конкретния случай не знам дали е така, де. А ти защо не ми отговаряш на въпроса по скайп! АВЕ ЕЙ!

[PainMonopoly]

Не стига, че нищо не знам, ами и съм тотално асоциална.

Аз по принцип съм си социално неадекватен, но по принцип драмата е, че искам и търся социални контакти. От 2 месеца обаче желанията като цяло да контактувам са доста ограничени. Предпочитам като цяло да си вися вкъщи на компа и да мисля. Дори тази вечер излязох за пръв път откакто се прибрах от БГ.

Това е пряко свързано с късането с бившата след 3 годишна връзка. Не че тъгувам особено за нея, просто се получи домино ефект и всички проблеми свързани със следването ми и животът ми като цяло се стовариха върху мен, изисквайки незабавно решаване. И изведнъж като че ли спрях да виждам смисъл в 90% от контактите преди. Дали е защото са спрели нърдове, дали е защото изпитвам ужас от това да говоря на немски, дали е просто защото са слабо познати и това ме ужасява - винаги намирах извинение да не общувам.

Бил съм в такава фаза и знам, че ще отмине, но да.

/Искрено и лично.

[БожиятАгнец]

Често, подобни интуитивни обяснения съвпадат с по-техническите обяснения - т.е. възможно е това, което обясни, да предизвиква това, което обясних аз.

В конкретния случай не знам дали е така, де. А ти защо не ми отговаряш на въпроса по скайп! АВЕ ЕЙ!

Не са интуитивни, а елементарни и близко до ума. Не казвам, че си няма логично обяснение, просто не е нужно да е това, което ти описваш. Може, например, да се изчерпва и обясни само и с темперамента й.

[StringTheoryPracticist]

Не са интуитивни, а елементарни и близко до ума. Не казвам, че си няма логично обяснение, просто не е нужно да е това, което ти описваш. Може, например, да се изчерпва и обясни само и с темперамента й.

НЕ Е ВЯРНО ЛЪЖЕШ МРАЗЯ ТЕ

НЕ Я СЛУШАЙТЕ, ЛЪЖЕ!

[БожиятАгнец]

Аз по принцип съм си социално неадекватен, но по принцип драмата е, че искам и търся социални контакти. От 2 месеца обаче желанията като цяло да контактувам са доста ограничени. Предпочитам като цяло да си вися вкъщи на компа и да мисля.

Тогава си търси контакти по интернет. Парадоксално и асоциално, но по-лесно и неангажиращо. Поне, докато не ти дойде музата за други.

Иначе и аз се включвам в клубът. Само, дето напоследък имам огромно желание да общувам и го правя, но пак е много ограничено. Рядко намирам хора с които да си пасна, да можем да общуваме нормално и да имам желание за това.
Поне мисля, че си изкорених темерутското отношение и навици, които пък често искам да си върна.

[PainMonopoly]

За нови контакти по Интернет също не изпитвам нужда и не виждам смисъл. По-скоро си поддържам активно старите. Да ама старите като са офлайн, ми става доста скучно. :Д

[БожиятАгнец]

НЕ Е ВЯРНО ЛЪЖЕШ МРАЗЯ ТЕ

НЕ Я СЛУШАЙТЕ, ЛЪЖЕ!

А МАЙКА ТИ ЛЪЖЕ БАБА ТИ! И БАБА ТИ ЛЪЖЕ МАЙКА ТИ! А ТИ ЛЪЖЕШ И ДВЕТЕ! И ПОСЛЕ ЯДЕТЕ ТОРТА, ЗАЩОТО СТЕ ЛЪЖЦИ И СЕ КЕФИТЕ! А ПОСЛЕ ИДВАШ И ЛЪЖЕШ ЗА МЕН!

[БожиятАгнец]

За нови контакти по Интернет също не изпитвам нужда и не виждам смисъл. По-скоро си поддържам активно старите. Да ама старите като са офлайн, ми става доста скучно. :Д

Тамън ми напомни, че ти имам скайпа иреших там да ти обясня какво имам предвид, а докато се сетя кой точно беше ти там.."Извън линия. Последно на 04.03.2012 г. 05:43:10". :С

Но въпросът е че имах предвид да завържеш виртуални контакти с хора с които после евентуално да поддържаш редовни реални взаимоотношения.

[StringTheoryPracticist]

За нови контакти по Интернет също не изпитвам нужда и не виждам смисъл.

А защо отдаваш значение на чувствата си (ако те разбрах правилно)? Знам, че почти всичко го правят, но ми е интересно как ще отговориш.

[PainMonopoly]

Тамън ми напомни, че ти имам скайпа иреших там да ти обясня какво имам предвид, а докато се сетя кой точно беше ти там.."Извън линия. Последно на 04.03.2012 г. 05:43:10". :С

Но въпросът е че имах предвид да завържеш виртуални контакти с хора с които после евентуално да поддържаш редовни реални взаимоотношения.

Разбрах въпроса, но и към това изпитвам апатия.

[PainMonopoly]

А защо отдаваш значение на чувствата си (ако те разбрах правилно)? Знам, че почти всичко го правят, но ми е интересно как ще отговориш.

1. Защото чувствата са прекалено силни този път и примерно водят до такива състояния като паника.

2. Защото умишлено се стремя. Почти винаги съм отдавал по-голямо значение на разумът си, но осъзнавам, че прекалявам и няма нищо разумно в това да обмисляш всичко. Сигурно ще ми е трудно, но искам да отдавам по-голямо значение на емоциите си.

[Blab]

след 56347960349763406 образования, игри и глупости, ми се занимава само с музика.
точка точка точка

[StringTheoryPracticist]

2. Защото умишлено се стремя. Почти винаги съм отдавал по-голямо значение на разумът си, но осъзнавам, че прекалявам и няма нищо разумно в това да обмисляш всичко. Сигурно ще ми е трудно, но искам да отдавам по-голямо значение на емоциите си.

Интересно. Защо отдаваш значение на емоциите си? Не казвам, че трябва да сме беземоционални и да ги игнорираме, но има две неща.
Първо: не мислиш ли, че разума винаги води до по-ефективни решения (в такъв смисъл, че накрая постигаш резултат, който те задоволява емоционално повече, ако слушаш разума)?
Второ: не смяташ ли, че няма значение дали изпитаме дадена емоция днес, или утре, или след 10 години - и следователно в почти всички случаи е емоционално неефективно да правим неща, които директно ни задоволяват емоциите (тъй като ако вместо това инвестираме времето в нещо, което ни подобрява, в течение на времето инвестицията ни ще се върне с обилен кредит)?

Не казвам, че горните два аргумента са задължително верни и неопровержими. Просто ти забелязвам постовете напоследък и си изградих едно предположение, затова реших да го тествам. Не споря с теб, само ми е любопитно как ще отговориш на това.

[PainMonopoly]

Защото ако комбинираш вслушване в емоциите с разум, се достига до решение най-бързо, докато ако разчиташ само на разум често губиш прекалено много време и ставаш колеблив.

Освен това решенията, взети чрез разум, зависят от това дали имаш достатъчно информация и дали я интерпретираш правилно, което почти никога не се случва. Например, западната цивилизация е изключително екстровертна култура, в която се счита за мега куул да партиш и да дрънкаш с хора по цяла вечер. Това разбира се е куул само за екстровертите и е ънкуул за интровертите. Тъй като екстровертите са по-нагли, техните идеали добиват повече гласност в обществото. Накрая интроверта решава, че и той трябва да е като тях. Ако е рационализиращ тип започва да използва разума си за да стигне до това, а всъщност целта му е грешна в самата си основа, тоест е изгубил часове в мислене и месеци и години опитвайки се да преследва нещо, което не е за него.

Емоциите ти идват от фундаменталните ти характеристики като личност. Може някои от тези характеристики да са нездравословно психологическо състояние и емоциите да не водят до нищо добро. Дори и тогава трябва да им се обърне внимание, за да се изолира самият проблем и да се реши. Когато обаче няма налице отклонение, емоциите идват от характеристиките, които формират нашата идентичност, а ако игнорираме идентичността си, можем само да страдаме.

И оттам клишето "бъди себе си". А за да бъдеш себе си, трябва да слушаш себе си.

[straus]

Ееее поне да го беше написала по интересно, 3 пъти го зачитам и ми писва преди края...

[StringTheoryPracticist]

Задоволи ми любопитството. Не мога да се съглася с някои неща, но ако тръгна да пиша ще отидат няколко часа във форума, а крайните ми срокове наближават. :с

[PainMonopoly]

Пропуснах да добавя, че вероятно въпросът ти е продиктуван от това защо се изолирам заради емоциите си, а не изляза да се правя на социален, защото разумът ми казва, че трябва.

Отговорът е, че "защото трябва" никога не е достатъчна мотивация, особено когато цялото ти същество се съпротивлява.