- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Мда, имам нужда от изповед.
4:20 е. На 66та страница съм. От общо 340.
Пих нескафе, конска доза за организма ми.
Сега пия някакво уиски с мляко, за втори път пия уиски в живота си, предният път повръщах много лошо, а сега е много приятно на вкус.
Имам чувството, че никога няма да разбера за какво става дума, колкото и да чета, колкото и неща да гледам.
Чувствам се незнаеща.
Това ме кара да се чувствам неприятно.
Мамка му, защо това трябва да се разточи в 340 страници и защо трябва да ям толкова теория.
А, да, защото не си намерих по-хубав вариант.
А това е нещо основно, което трябва да знам, и изпускам още основни неща, но ми е втръснало от писане на рандом конфигурации напоследък.
А трябва да ми е приятно и да го правя с кеф.
Може би като се науча по-добре, ще ми е по-приятно.
Или като се наспя.
Сега ми се подгати от уискито, нямам навици за твърд алкохол.
Не пия и мляко.
На всичкото отгоре съм абсолютно неадекватна, опитах да си пиша с някакви хора и просто усещам как ги крийпвам накрая.
Трябва да спра всякакви контакти, преди да съм отказала хората изобщо да комуникират с мен // което е забавно противоречие, ахахаххаа.
Чувствам се много неприятно в момента.
И на всичкото отгоре, с всеки изминал ден ми става по-трудно да осъществявам адекватна и успешна комуникация.
Изобщо съм загубила всякакъв усет, не мога да усетя какво иска да намекне човекът отсреща и т.н. , тъй като толкова варианти ми минават през главата, че накрая съм тми.
Не стига, че нищо не знам, ами и съм тотално асоциална.
Очаквам някой да се оплаче с подобни проблеми, за това пиша темата.
Сигурна съм, че има, и ще го приема съпортив, ако спамне.
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...