Мда, имам нужда от изповед.

[StringTheoryPracticist]

2. Защото умишлено се стремя. Почти винаги съм отдавал по-голямо значение на разумът си, но осъзнавам, че прекалявам и няма нищо разумно в това да обмисляш всичко. Сигурно ще ми е трудно, но искам да отдавам по-голямо значение на емоциите си.

Интересно. Защо отдаваш значение на емоциите си? Не казвам, че трябва да сме беземоционални и да ги игнорираме, но има две неща.
Първо: не мислиш ли, че разума винаги води до по-ефективни решения (в такъв смисъл, че накрая постигаш резултат, който те задоволява емоционално повече, ако слушаш разума)?
Второ: не смяташ ли, че няма значение дали изпитаме дадена емоция днес, или утре, или след 10 години - и следователно в почти всички случаи е емоционално неефективно да правим неща, които директно ни задоволяват емоциите (тъй като ако вместо това инвестираме времето в нещо, което ни подобрява, в течение на времето инвестицията ни ще се върне с обилен кредит)?

Не казвам, че горните два аргумента са задължително верни и неопровержими. Просто ти забелязвам постовете напоследък и си изградих едно предположение, затова реших да го тествам. Не споря с теб, само ми е любопитно как ще отговориш на това.