Привет, не съм се вясвал отдавна, но не съм забравил за форума...

От създалите се ситуации около мен, исках да напиша една философска тема, макар и малко хора да могат да ме разберат сигурно.

Защо никога няма баланс в нещата не мога да разбера. Не може да се обича средно, или обичаш силно или не обичаш. Ако обичаш силно, когато губиш - боли. Не можеш да искаш и просто достатъчно, а винаги искаш всичко. Рискуваш едно, за да имаш друго и накрая нямаш и двете.

Може ли да се живее в някакво щастливо средно положение според вас?
Ще прочета малко отговори и ще напиша своята изповед, свързана точно с липсата на баланс, макар да казват, че уж съм оравновесен човек, а само аз си знам колко глупав и краен съм всъщност.