Няма щастие в средно положение. Няма 50/50. Един ден се събуждаш бодър, весел, пълен с енергия и влюбен в човека до себе си, в живота. Друг ден се събуждаш уморен, тъжен, пречупен. Важното е какво ще използваш от двете ситуации и как ще реагираш - ще запазиш ли самообладание, ще намериш решение на проблемите си. И цикъла се повтаря докато един ден сърцето те свие и онзи несъществуващ многоzнайко отгоре каже "time up" или "game over". Тялото ти гние в дървен ковчег, изяждано от червей, които са ти били гнусни като дете. Ех, ако се кримираш, най-добрия вариант ще бъде, че ще те разпръснат над някое море, ще се озовеш на брега под формата на пясък, ще влезеш в бансия на някои стар дядка (или млада секси мадама, ако си късметлия) докато не те отмият в хотелската им стая.