Най-болезнените ви любовни истории

[betty-dimitrova]

Така.. тъй като много от хората си споделят историите на отделни теми, нека направим една и тук да изливаме мъката или просто да си припомним най-ужасните ни и болезнени любовни истории.. Не знам дали има такава тема и извинявам се ако има, просто ми е интересно какво са преживели другите.

[NomNomNom]

Заплашваше от време на време, че ще се самоубие и вечно беше в някакъв филм.
Иди го зарежи, ако ти стиска. Бях 2г. и 3м. с него, до 16 годишна.
Не беше толкова болезнено, колкото досадно и изморително.

Друг беше идиот - егоист, накрая го заварих в стаята ми в общежитието, да ми подрежда бельото и гардероба, защото се бил паникьосал, че мога да го зарежа и искал да се подмаже, цитирам го дословно.
Това беше .. абсурдно, не болезнено.

Болезнено беше, когато бях на 16г. и един, нещо като "колега", на 21-22 спа с мен и не се чухме повече.
Това до скоро не съм си го признава, наполседък започнах да говоря спокойно по темата.
Тъпо беше, защото си мислех, че съм оценена заради знанията, които имах тази възраст :Д
Да, мноого глупаво от моя страна :Д
Но, сигурно съм страдала 3-4 седмици макс.





Вече такива проблеми нямам, защото почти не комуникирам с никого.
Преди не знам защо се насилвах при положение, че виждам, че не се получава.

[xoxi]

Моята не е болезнена, по-скоро разочароваща.
Имаше един, по който бях хлътнала до уши и прекарвахме почти цялото си време заедно. За повече от 1 месец се бяхме разделяли най-много за 3-4 часа. Обстоятелствата бяха такива, че можехме да прекарваме 24/7 заедно. Бях по-малка и по-наивна и вниманието и търпението, което срещах в него ме караше да вярвам в неща, които сама съм си въобразила, че ги има. В крайна сметка ни се освободи една нощ, която да прекараме само двамата и то се падна точно на рождения му ден. Оставайки само двамата в такъв удобен момент, а пък и пийнали на него му се развърза езика и си изплю камъчето. Разбрах защо е било всичкото това внимание, разбрах защо е бил толкова търпелив към мен и всичко останало. Добре, че на време се разприказва за тези неща, защото като нищо можеше да стане белята и после да съжалявам с години за станалото.
На следващия ден се отбягвахме и не се поглеждахме дори в очите. А на по-следващия аз си събрах багажа и си тръгнах.

Виждахме се само веднъж от тогава, поздравихме се и толкова.

[anonymous708973]

Друг беше идиот - егоист, накрая го заварих в стаята ми в общежитието, да ми подрежда бельото и гардероба, защото се бил паникьосал, че мога да го зарежа и искал да се подмаже, цитирам го дословно.
Това беше .. абсурдно, не болезнено.

Ебаваш ли се?! Как не си избягала да викаш полиция, крещейки "Анатема!" ?

[flawless_]

В момента я изживявам и тя е че не мога да го имам.

[Cold_Tearsss]

Новият ми телефон падна от четвъртия етаж и се разби на парченца..... Каква трагедия! Ще умра, искам да умра.
Сорри, но исках ви тролна гадно, гадно.

[betty-dimitrova]

В момента я изживявам и тя е че не мога да го имам.

И аз моята я изживявам в момента, днес беше кулминацията и надявам се на продължение, защото издивявам.. прехвърлям цялата вина за всичко на себе си, а не може така винаги и 2-те страни имат малко или много вина....

[fenkaaa]

Интересна тема! ;д

1 - Бях на 11 и бях се побъркала по едно момче от квартала,който по това време беше с 5 год. по голям от мен.Беше "лидера" на всички,каквото кажеше,това ставаше.Само мен не можеше да ме върти на тази въдица,занимавахме се близо година,но уви.. разликата в годините пречеше.Та той си намери приятелка,ходеха 2 години някъде,спря да се събира с нас и всичко отшумя.. Него го преживях определено много бързо,просто защото бях малка.

2 - След време пак в моя квартал се премести ново момче,от друг град,на квартира.Харесах го още щом го видях Тогава бях 12 годишна,а той беше на 15 .. ех,спомени,сега вече е завършил и не е в моя град.Нещата с него бяха малко по-сложни,макар,че и двамата искахме да сме заедно.Бях вманиачена по него цели 2 години,а той смени сумати и квартири,аз все го намирах Порастнах малко,започнах да ходя по купони,да пия,да му звъня,да му се обеснявам.. таа,да почти всяко момиче е минало през това,знаете как стоят нещата.С една дума толкова пропиляно време,действия само на думи.. та не се получи.

3 - Докато все още го "преживявах" една от най-добрите ми приятелки тръгна с едно момче.Отидохме с нея там,където той беше на пиячка с приятели,цяла вечер си разменяхме погледи (не беше много добре от моя страна,все пак "момчето на моята приятелка", но... ) Така се получи,че се опитвах,но не можех да му устоя.. Такива погледи ми хвърляше,че се разтапях.. 1-вата ни целувка беше в тях,отново на един купон,когато почти всички си бяха тръгнали,бяхме загасили лампите,оставили музиката леко да свири.. и така се получи,тогава съжалявах за постъпката си,сега хич.Та с това момче сме заедно вече 1 година и 4 месеца..

[cyclops]

Най-голямото ми разочарование... бях може би на 17. Излизах с него от около месец , като се виждахме горе долу 2-3 пъти седмично по няколко часа. В един момент си призна, че всъщност си има сериозна приятелка, но уж бил раздвоен. Да, бе да. Пректарих всичко. Нека си решава любовните проблеми без мен ! За мое щастие не страдах по него, просто ме разочарова.

[djipsito]

Сега разбирам, че съм най-разочарована от собствената си наивност и доброта, разбирайте - глупост.
Няма да разказвам истории. Предпочитам да съм бясна, отколкото да съжалявам. Чакам да видя колко ще се задържи тва настроение.

И аз като НомНомНом "Вече такива проблеми нямам, защото почти не комуникирам с никого.
Преди не знам защо се насилвах при положение, че виждам, че не се получава."

Пас. Контра.

[Glamour92]

Най-болезнена за кого-за мен или за другият?

Случвало се е аз да нараня друг човек жестоко-не го исках,така се получи,главно поради неговия отказ да приеме действителността и по-точно онази част от нея,в която се споменаваше,че фактът,че си хлътнал дълбоко по някого съвсем не значи,че и той ще бъде запленен от теб по същия начин...При положение,че не бях готова да му дам друго освен безценната си компания,реших една година след това да си тръгна и никога повече да не се вясна в живота му.Не го лъгах нито за момент-той знаеше всичко,просто отказваше и все още отказва да го приеме.Няма нужда да казвам,че в онези дни бяхме хлапета.Лошото е,че той си остана на това равнище и до днешни дни...

Най-болезнената за мен?
Научи ме на много полезни уроци.Трудни уроци.
Тя ме опърли.Подпали ме,превърна ме в лава и после аз трябваше,въпреки болката от обгарянията да се извая наново,за да не се превърна в безформена маса,когато изстина след пепелищата.
Не ми се говори много за това.
Процесът не е приключил напълно.Но знам,че е въпрос единствено на време...

[ShinySmile]

В момента я изживявам и тя е че не мога да го имам.

И аз така..

[broken-barbiee]

Най-болезнената ми беше, когато бях на 12 а той на 16 и не знаеше дали ме харесва или не. И така имаше рев ала-бала ама накрая всичко приключи като тръгнах с най-добрия му приятел..

[babity]

Сега разбирам, че съм най-разочарована от собствената си наивност и доброта, разбирайте - глупост.
Предпочитам да съм бясна, отколкото да съжалявам. Чакам да видя колко ще се задържи тва настроение.

Общо взето това е. Детски работи. С'а да дойдат да ме жегнат... ако имах, на куро щеше да ми е за тях.

[shmatarok]

тогава бях на.... 13-14?
Стана така, че се намерихме с един в скайп, той беше две години по-голям. Та, почнаха се безкрайните чатове, излизахме няколко пъти и аз с моя лапешки акъл много взех да хлътвам. Та около половин година само така се занимавахме, после стана така, че се целунахме, после пък се оказа, че той си имал приятелка през цялото време ОМГ, ама аз все още бях прекалено влюбена и забила, за да се усетя, та продължих да му ходя след задника още една цяла година, вече бях на 15, през цялото това време онази постоянно късаше с него и после пак се събираха, все аз бях там и в 3 сутринта, за да ми се обади да ми се оплаче. Общо взето цялата работа беше като се видим целувки, прегръдки, ала бала, ама той си оставаше завързан към онази (да не казвам, че връзката им беше мега измислена, щото беше от разстояние 300+ км и те изобщо не се виждаха, ама НЕ, той си беше влюбен). Много ми беше гадно, но нито веднъж не му изтъкнах как се чувствам, пък и той перфектно знаеше.
Както и да е, стана така, че онова лято ми се обади да ми каже, че искал да се видим, да говорим, дъра бъра, та тогава "тръгнахме". Късахме два пъти заради бившата му. Е, нема да казвам колко ми беше гадно и как ревах за него тогава...
Както се казва обаче "Всичко се връща". Тръгнахме за трети пореден път, като този път той най-накрая се влюби в мен. Три месеца ходихме, докато един ден не реших, че вече не изпитвам същото към него, както преди да се изгаври с мен и двата пъти. Бога ми, наистина много държах на него, бях толкова побъркано влюбена, ама след всичките откази и онази бившата му... Просто вече не бях същата. Разбих му сърцето много гадно, за първи път виждах момче да плаче и да ме умолява да се върна при него, ама... Нищо не целях да стане така, просто по този начин се стекоха нещата. Дори като скъсахме аз все още го уважавах за известно време, докато той не предприе някои работи, които ме разочароваха допълнително и не се отчуждихме супер много.

Това е първия и единствен случай, в който ме разочароваха и разбиваха непрекъснато. След това вече... както и да е. Много дълго стана, извинявайте.

[fluffy_^]

Най-болезнената ми беше, когато бях на 12 а той на 16 и не знаеше дали ме харесва или не. И така имаше рев ала-бала ама накрая всичко приключи като тръгнах с най-добрия му приятел..

[пAteNцЕ]

най ми става гадно когато изпитвам чувства и си мисля че и от другата страна има и накрая се оказва че същност е било просто приятелско отношение....не ме боли толкова когато губя човек за любовта а ме боли защото съм имала очаквания пък....лошото е че всеки път политам нагоре в облаците и когато падна на земята отново...там вече просто е неописуемо за мен...не драматизирам изобщо просто съм доста чувствителна и често се ядосвам за този факт защото мисля абсолютно всичко-ат лоши погледи и караници с приятели до...гаджета и любов.За мен тва си е проклетия - тази пуста чувствителност-но може би ,както казват всички около мен, ако не бях чувствителна нямаше да съм творец в крайна сметка и това често личи в картините ми и малко хора го забелязват...но аз най-точно си го разбирам....сигурно звуча като някаква изпаднала романтичка (и често и затова се дразня) но наистина ми писна да давам да давам да полагам усилия в една връзка да бъде пълноценна и в крайна сметка се оказвам само аз даващата а от другата страна има малко или дори няма положено усилие...като алкохол е за мен - първо се влюбвам и оттам ми идва целия кеф....летя в облаците и направо всичко за мен си е добре...после естествено алкохола свършва и започва едно болезнено изтрезняване понякога по-дълго понякога не чак толкова и все пак го има...осъзнавам всичко (грешки провали но и хубавите незабравими моменти) и въпреки това всеки път за мене е така....не че мразя любовта и всичкото му хубаво но после болката ме съсипва (временно) и се чудя как има хора на които не им пука и дори и капчица болка не изпитват от раздяла или квото и да било....
съжалявам звуча наистина като отчаяна романтичка....

[PullMeCloser]

Заплашваше от време на време, че ще се самоубие и вечно беше в някакъв филм.
Иди го зарежи, ако ти стиска.
Не беше толкова болезнено, колкото досадно и изморително.

Същото. Бях се побъркала, накрая бих шута без да ми дреме. Най-тъпото е, че сега, след като от много време съм спряла всякакъв контакт с него, пак намира начин да ми пише я смс, я нещо друго и да ми говори за самоубийството си.
Отдавна беше, проблеми нямам вече, или поне са по-дребни от това. Като се сетя и се ядосвам супер много на себе си и тъпотията си. Карай, минало е вече.

[halfbloodangel4]

Най-болезнената история.. Мии мисля, че беше когато бях на 12, а той на 14.. Бях много хлътнала по него и като му признах какво изпитвам се оказа, че и той ме харесва.. Та "тръгнахме" ии бяхме заедно около 1 месец.Разделихме се,защото го видях как се натиска с някакво друго момиче и със сълзи на очите му казах, че бяхме до тук.Това, което ме съсипа беше безразличието му към това,че го зарязах.Все едно го е било жал за мен и затова е искал по някакъв начин аз да го зарежа. Оттогава не съм същия човек.

[qkakukla2]

Пушеше, пиеше обесняваше се в любов на друга пред мен. Аз страдах, подтисках това чувство, бях наивна. Брат ми разбра защо съм тъжна, ядоса му се, скараха се. Спрях да общувам с него минаха няколко месеца. Наложи се да се преместим почти на другия край на града, срещнах нови приятели и се примених.

А ето една история, в която срещнах едно момче, което искаше да се самоубие или то точно да се хвърли през 8-мия етаж... Чаках една приятелка бях на етажа й (живее на осмия), когато едно момче пристигна с асансьора, бесен с думите "сега ще й тежи на съвеста като разбере, че съм се хвърлил" и някви такива. . . Аз започнах да му говоря, да го разубеждавам. . Все пак това за него и за мен щеше да свърши трагично и да ми остави белег да цял живот, а и живота е пред него, най-много 17г. му давах. . . Поговорихме, той си промени решението и си замина. . .

[heartlesandfreaky]

В момента я изживявам... Той е най-добрият ми приятел и точно това ме спира да му кажа какво чувствам... Защото ще се скараме... И приятелството, което сме крепили толкова години ще рухне. От срам. Понеже няма да ме разбере... Шанс, какво да се прави.. ;s

[djipsito]

В момента я изживявам... Той е най-добрият ми приятел и точно това ме спира да му кажа какво чувствам... Защото ще се скараме... И приятелството, което сме крепили толкова години ще рухне. От срам. Понеже няма да ме разбере... Шанс, какво да се прави.. ;s

Нали се сещаш, че след появата на чувствата приятелството вече не е приятелство в пълния смисъл на думата. Или поне не за единия от двамата (в случая за теб)..

[jghgh]

ами накратко преебах заради собственото си поведение най-най-най-най-голямата ми любов, с доста добро момче, което с някакъв много кротък щурм завладя сърцето ми. направо го окупира.
но аз , глупачка и пр., с поведението си го отблъснах и до днес съжалявам за това.

[Tetteculo]

В момента я прежижявам..... вчера ме заряза, защото не ме искал вече и нямал нужда от мен.... след 5 месеца заедно сега се чувствам ужасно...

[raror]

Е НУЖНО ЛИ БЕШЕ ДА МИ РАЗВАЛЯШ НАСТРОЕНИЕТО? :@