Проблема при мен и момчето което харесвам е, че сме прекалено еднакви.. И двамата сме избухливи и не мислим какво казваме, а после съжаляваме, но сме прекалено горделиви, за да си признаем.. Сдобряваме се и се събираме за малко.. така е от 4-ти клас (сега съм 8-ми). Наскоро пак изгладихме отношенията си и тръгнахме..за 3 дни, но след това се скарахме и месец и половина не си говорихме. След това аз му писах и никой не си призна вината, но пак се събрахме..този път за 2 дни, след това се скарахме отново... Ядосахме се и си казахме неща, които не мислим.. сега той ходи с някаква ''кукла'' от няколко дни. В едно училище сме и тримата, но ако искаше да ми направи гадно, до сега да са се ''почнали'' пред мен, но той дори не стъпва на етажа, където учи тя. Ето днес беше болен и аз побеснях, защото оная не стига че не го харесва ама не й и пука, че гаджето й е болно.. Аз ако бях на нейно място щях да го заведа в тях и да стоя с него докато майка му не се прибере.. Искам си го обратно, но знам че дори и да се съберем пак..ще намерим за какво да се скараме...