Цитирай Първоначално написано от kalpazanka Виж мнението
Питах И за хорската простотия. Имало ли е моменти, в които те обезкуражава?

Поправка в 14.13:
От чисто човешка гледна точка ми е инт да разбера как реагираш.
Калапанчево слънчице, как да ти кажа това е като при шофирането - първоначално много се палих, когато някой нарпави откровена простотия на пътя покрай мене.. свалях стъкла, нареждах го (но не псувах).. в последствие започнах да псувам само вътре в колата. Е сега в момента отминавам всичко с каменна физиономия, наааай-много нещо наум да си кажа. Ако в Германия видя простотия - ще ахна, ще направя коментар, ще го обсъдя с приятели. Тук, за жалост, вече просто отминавам с каменно лице и това е.
Иначе няма причина да ме обезкуражава, в крайна сметка водя такъв начин на живот, че до простотията почти не мога да се докосна. Работя в сериозна среда, 'членувам в изкл образован приятелски кръг', от колата си не слизам освен по конкретни заведения, в които простотия не можеш да видиш.. в крайна сметка не мога да се оплача, че живея сред простотия, защото на практика не се здрависваме с нея всекидневно.
Примерно скоро реших да се разходя с автобус. Е, останах потресен от това, което се случва вътре. После една седмица пътувах предимно с автобуси, ей така за образователна цел, щото ми беше интересно какво ще се случи и как е възможно това да е реалност и всички да се съобразяват мълчешком с нея.