Ам, нищо не може да ме спре да не вървя сама по тъмно, да не спя на тъмно, да не се оглеждам посотоянно и да страня от всички мъже на улицата, като съм сама + да нямам номера в телефонният указател, за да не пратя по грешка смс на някого, на когото не искам + когато пиша мейл, адресирането го гледам постоянно, като го пратя - пак го проверявам , като влизам някъде, оглеждам цялата стая, дори и да знам, че няма как да има някой, и лампите навсякъде постоянно светят в моя чест.
Това е само част, някои неща са от ocd-то, (проверките, когато са ненужни), но пък при него има още много неща, но не са по темата.

Искам да кажа, че в темата съветите не са коректни и не помагат.
Те само парират тревожността за малко, не я премахват.
Трябва да открие проблематичната част и да се рационализира.
Трябва да разбереш защо те е страх и да се опиташ да го осмислиш, за да спре да те е страх.
Осмислянето, след като проблемът е открит, трае понякога 1-2г.
Но в един момент усещаш, че изчезва и осъзнаваш целият механизъм на конкретното нещо, което те е притеснявало.
Може да се посети специалист, - училищен психолог, който евентуално да те насочи и към психоаналитик.

А тези съвети, дето са дадени горе - абсолютно манипулативни и заблуждаващи, един ден , след като родите деца и те порастнат, ще ви се върне всичко //ако не се е върнало преди това, защото вие не се го разционализирали, а сте го изолирали вътре, у вас. И пак ще ви пречи толкова, ако не и повече - възрастните хора прекарват всякакви такива психологични травми по-тежко.