Сбогуванията

[Blab]

//бих пуснала темата в 'училище и приятели', но тук активността е по-голяма

кое е перфектното сбогуване?
(хипотетично, преживяно, лично, дочуто, намечтано - без значение)
ако краят е единственото сигурно, => неизбежно нещо, какъв го предпочитате и какъв сте го виждали/усещали/изживявали, когато вие сте си тръгвали и когато сте оставали? +-...

[nIkEnCeTy_bE]

Перфектното сбогуване за двама души - може би сядат, говорят, разбират се, целувки, бай, бай и кой откъдето е. Перфектно може и да е зарежеш, но ще е перфектно само за теб, или просто другият това ще чака или ще те подтикне към това. Зарязвала съм, зарязвана съм. Някой път боли, някой път просто виждаш, че така е най-добре, някой път ти го искаш. Ако краят е неизбежен, просто се разбираме, че няма смисъл да продължаваме, и това е. Тръгвала съм си наранена, тръгвала съм си щастлива. Тръгвала съм и понякога е било грешка. Оставяла съм от глупост, оставяла съм, защото нямам смелост да продължа.

[ShtrudeL]

Няма такова, но:
Когато и двамата усещат, че идва края - никакви разговори, виждания, обяснения и такива неща... все едно си отишъл до магазина и не си се върнал повече.. иначе е много тегавичко...

[w0sh]

Може да звучи емовско или знам ли, но перфектното сбогуване е смъртта, защото не предполага нищо и не дава надежди. Окончателно е.

[nIkEnCeTy_bE]

Може да звучи емовско или знам ли, но перфектното сбогуване е смъртта, защото не предполага нищо и не дава надежди. Окончателно е.

Да, повярвай ми, ако е неочаквано, е още "по-хубава". Не дава надежди, че ще продължиш живота си по същият начин и ще гледаш на нещата по същият начин и шанса да се затвориш в себе си е много по-голям от всичко друго.

[Meoww]

Никое сбогуване не е приятно, освен, ако не е с някой от враговете ви
Няма такова животно като перфектно сбогуване. Всяко сбогуване е тъжно и мъчително и за единият и за другия. Едно не толкова болезнено сбогуване би било, ако двама души се разделят, запазвайки приятните чувства и мигове помежду им, и запазвайки приятелските си отношения

[PullMeCloser]

Не знам кое е 'перфектното'. Но не си падам по драматични истории. В смисъл, предполагам, че една раздяла винаги е кофти за едната страна(или и двете), обаче когато на единия не му е...комфортно вече в тази връзка, няма смисъл да се продължава. И мисля, че е редно зарязващият да обясни на зарязвания причината, за да си е всичко точно и ясно. Няма смисъл от " Моля те, дай ми шанс" и подобни, когато вече на единия не му е добре. Достатъчна причина си е за мен.

[babity]

Рязко, изведнъж. Ако продължаваш да се лигавиш и да разчиташ, че ще стане малко по малко, правиш нещата просто по - трудни. Няма перфектни сбогувания, защото нищо в живота не е перфектно.

[Glamour92]

Сбогуването,такова каквото трябва да бъде е неукрасено,лаконично,без заврънтулки и украшения-то винаги трае кратко и след него няма връщане назад...
Има ли излишни детайли-превръща се в драма.
Предполага ли продължение-то просто не е сбогуване.

[Blab]

по-лични и категорични отговори, моля
//както винаги;
(вж: Щрудел, Уош; )

[Glamour92]

Добре-ще го кажа така-никак не си падам по сбогувания.Направо ги ненавиждам.
Затова,когато дойде време за тях,аз винаги искам да приключим бързо.Не да го претупаме-просто да не разтегляме и без това тежкия момент.
Държа и на това-да съм убедена,че това е едно окончателно "сбогом",а не просто "чао".
Защото няколко "чао"-та едно след друго болят точно толкова,колкото същия брой "сбогом".
А аз,както казах-никак не обичам сбогуванията.

[anonymous708973]

Под сбогуване не разбирам късане. В главата ми изниква картинка на момиче, което изпраща момче на летище. Или обратното, все тая. Целувка по челото, сълзи по бузите, страшно силна прегръдка и... това е.

[bloodyF]

целувки, прегръдки, цупения, моления да остане и след това когато си тръгне по една или друга причина очакване на евентуалното му завръщане.

[djipsito]

Без драма от американска лиготия.
Цивилизован, открит, искрен и директен разговор, който не оставя никаква надежда в един от двамата, проява на разбиране от двете страни и кой от къде е. Тва го наричам зряло поведение на големи хора. И силни най-вече.

[valdesbg]

Предпочитам да си тръгвам без да давам обяснения. Предпочитам да си тръгват от мен пак без обяснения. Ако аз ще зарязвам => не ме интересува за отсрещната страна вече. (причините може да са хиляди) Ей така - нищо нямам към другия човек => няма защо да се обяснявам.

Ако мен ще ме зарязват пак така. Щом няма да е част от живота ми вече - няма значение защо. Т.е. мен не ме интересува, защото това знание с нищо не би ми помогнало.

Аз си тръгвам най-често така. От мен си тръгват също така. Случвало се е да си тръгна и по другия начин. Резултата не е много по различен, като изключим един вагон с лични нападки и хипотези основани на горещ въздух.

Разбира се няма нужда да казвам че една раздяла трябва да е окончатлено-финална във времето и пространството. Без идея по късно да се съберем пак. Щото ако е така, то това е просто "чао", както каза Гламърката.

[jghgh]

^страшно тъпо, ако оставяш по-чувствителен човек, който не е такова студенокръвно и жестоко същество като теб. само казвам : ) и бтв, не ми спори сега, не отговаряй. не почвай с това "<личното ми име>, еди-какво-си.." - може да не искам всеки да ми знае личното име във форума. и не искам полемики, да спорим и т.н., щото ти си бехийворист или 'нам си какво, а пък аз съм сантиметалист или нещо подобно; казвам го тва, щото в момента съм си кон с капаци. в спора не се ражда истината, а в дискусия; а дискусия не ми се води. да ти кажа, спор също. пиша го тва щото ще се подразня ако видя някъв пост дето за нещо ще ме убеждаваш. не искам да се убеждавам в нищо.


по темата:
за перфектно сбогуване не съм се замисляла, а такова сякаш не ми се е случвало. не и перфектно, в което и двете страни да са абсолютно задоволени. аз отсега да кажа, за любов ще говоря, и то интимна такава. любимата ми тема. пък и не ми се обглеждат други ситуации.
в представите ми то е без много обяснения, когато нещата са вече изстинали, изморени и изпразнени от съдържание, когато и двамата вече виждат и усещат, че няма път напред или назад, поне ако ще са заедно. има само път напред за всеки един поотделно. това би било перфектното сбогуване (поне за мен) и в него няма много обяснения, поради простата причина, че такива е имало в миналото и сега се е стигнало до такова положение. когато трябва да се откажеш и разделиш с човека, и нямате лоши чувства, просто вече сте give up-нали връзката ви и тихичко се омитате, без много-много приказки или изнасилени желания от едната страна все пак да се поправи нещо. т.е. ... тихичкото let go на нещо вече умряло.

друго добро сбогуване е, когато не е имало някакви грандиозни чувства между двамата; но тогава не е "сбогуване" де, защото самата връзка не е била нещо грандиозно.
по моему, наскоро имах перфектно сбогуване. поне от моя страна, от негова не знам. но много силно се съмнявам да му е кофти нещо, така че го броя перфектно. или поне близко до перфектното. просто щото бях изморена, изтощена и всичко ми се струваше прекалено - болката, сълзите, надеждите, да прося и т.н. жалка история. но сега се чувствам освободена че му сложих края. и с тоя човек няма да комуникираме повече, освен ако по някакви неведоми пътища се срещнем. и мисля, че е прекрасно. понеже вече съм изляла всичките си чувства и не е останало нищо в мен освен тъпота, кухота и празност.
когато нещата се изпразнят, сбогуванията са добри. поне за мен. като облекчение.
като се замисля и в предни връзки, когато много си давал, давал, давал или си си изпържвал всички реактори от чувства, емоции и пр. урагани, които са бушували в сърцето ти, краищата са били такива. накрая просто оставаш празен от собствените ти емоции, които преди това са те владеели и са разбивали съществото ти на хиляди парченца, повличайки го на най-голямото дъно. защото когато си силно емоционален, си уязвим. но мине ли това нещо, краят е добър. когато се смириш, когато вече няма за какво да се бориш, нито какво да дадеш.

надявам се беше достатъчно лично. току-виж заслужа на този километричен пост да ми се отговори; щото иначе е неучтиво - пращаш нещо дълго и отговор насреща - йок. никак не е по етикета.


съжалявам, че съм язвителна днес. в добро настроение съм, но имам нужда да бъда язвителна .

[valdesbg]

Много пъти съм казвал че не желая никого да убеждавам в каквото и да е. Мога да подкрепя дадена гледна точка или да се противопоставя. И в двата случая ще имам мотиви, обаче не аз взимам крайното решение => е глупаво да се опитвам да си налагам каквото и да е на когото и да е. Всеки си има глава на раменете - сам си преценява как да я чупи. Тука се изказва гледна точка и се защитава. Никой не те кара да приемаш моята, или да ми опонираш. Като не ти харесва - подминаваш ме и готово. Честно почвам да се чудя що адски много хора смятат че някой ги се опитва да убеждава в нещо или че те трябва да убедят някой в нещо. А всъщност просто се изявява гледна точка, нещо като сергия за безплатен опит.

По чувствителните хора ме избягват от самото начало, тъй че с тях хич си нямам вземане даване. Позна - бихевиорист съм.

Със здраве

[marilyn]

Както каза Пантерата и аз под "сбогуване" не разбирам късане. То сбогуване може да има и между приятели, роднини и тн. Много ги мразя аз сбогуванията... защото точно след прегръдката... имам чувство, че ще се разпадна.. че нищо не е способно да ме спаси от разрухата...
Аз предпочитам по-сдържаните сбогувания... без многото сълзи и почти без думи..

[TheBeliever]

Като чуя "сбогуване" е все едно човекът се затрива от лицето на земята и няма, и никога няма да има, шанс да се видите/чуете евър аген. А такова нещо има само на смъртния одър.

Не се сбогувам. Казвам "довиждане". Никога не знаеш какво ще се случи утре и дали човекът, с който си се сбогувал няма отново да стане част от живота ти по един или друг начин. Не обичам сцени, обяснения и извинения. Карат ме да се чувствам некомфортно и някак изкуствено.