С едно момче бяхме заедно преди 2 седмици. Бяхме заедно 3 месеца.. не са много, но ми бяха достатъчни да се привържа адски към него. Осъзнавам, че наистина нямах много време ... не само за него, а и за приятелите си .. Ходех по уроци.. по тренировки.. при племенницата си.. Него това го е подразнило.. ясно .. Защо не ми каза? Когато излизахме винаги бях изморена и все пак бях ужасно щастлива да съм до него. Докато няколко дни преди да се откаже да се бори той някак спря контакт с мен.. отминава ме .. не се чуваме. И изведнъж просто дойде края. Било му писнало.. извини ми се, че го бил направил по този начин.. е какво това променя ли факта, че ме нарани ужасно. Не можеше ли да ми каже..
И все пак аз го обичам.. да обичам го... А именно, че не знам дали той все още изпитва същото. Не мога и да го питам. Контакта не сме го прекратили, но сме просто приятели. А аз не издържам да общуваме по този начин... искам всичко да е както преди.. искам да го питам дали още всичко е както преди и може ли да се оправи.. а ме е страх от отговора. Тайничко си вярвам, че още има чувства, но ако не е така... тази дилема ме раздира отвътре. Не издържам по този начин.. посъветвайте ме какво да правя .. моля ви.. не ме хокайте и пр., защото съм прекалено наранена, за да ви отвръщам..