Едно незначително нещо провокира споменът за една моя случка преди малко...Та, ще поспамя тук, за да се разтоваря малко.

Бях с тогавашният си приятел, на пичка си майна, почти извън София. Пушихме нещо много друсано и той реши да си остане там и от тук други детайли ще са ненужни.
Искаше да съм била стояла с него, а то е поне едно минус десет градуса. Хванах си рейсът, седнах си на топло, като пич и всичко беше много...Филмирано. Пред мен седнало някакво момче. Много готин, мъжествен, синеок, с тъмна коса. Абе, хващаше окото определено.А в моето състояние бях бая разгонена. Беше с някакво момче, което си сложи слушалките и почна да дреме. Аз съм прекалено неадекватна, че да действам по някакъв начин, пък и нямах особено желание. Та, реших да си остана с гледането. И той почва да ме гледа. И си се гледаме. Ха-ха.
Но аз съм толкова неадекватна, че забравих какво е най-неуместното нещо, което правя в такива моменти. А именно, че при продължителен визуален контакт с непознат почвам да се смея. Не знам и аз защо... И както си се гледахме вече към 15 минутки, почвам да се смея. Момчето първоначално реши,че се усмихвам и му стана готино и изражението му се промени много, но после...Май ме сметна за луда. Побутна авера си, свали му слушалката, а дядото до мен се разцъка. "Се разцъка", ха-ха, почна да цъка с език.
След няколко секунди/минутки се осъзнах и се стегнах, както никога. Момчето вече беше заебало и си говореше с приятелят си. Но аз не се отказах и продължих. Изненадващо той също, но чат-пат казваше нещо на приятелят си, вероятно, че продължавам.
И така след около 45 минути той слезна на парка след Централна с авера си, казахме си чао преди това,а в момента в който слезнаха избухнаха в най-истеричният смях, който някога бях чувала.
Не помня после как точно се прибрах, но пък си спомням, че легнах да спя.

И преди, и след тази случка е ставало така, но това беше най-продължително време.
Ех, спомени, спомени....