Говорене пред хора

[flawless_]

предстои ми говорене пред публика/голяма група от хора и ме е страх.
страдам от нещо като сценична треска и всеки път като съм излизала пред публика се разтрепервам, кръвното ми пада или се покачва много, завива ми се свят, променя ми се гласа или ми се доревава направо.
предложете начини чрез които да се преборя с това и от това преминаване през огнен обръч на живота да не ми остава болезнен спомен, а се докажа на себе си. благодаря.

[xoxi]

Няма как да ти мине сценичната треска, ако не излизаш пред голям брой хора по-често.
Започни да говориш първо пред по-голям кръг приятели. Привличай внимание върху себе си, за да свикнеш да си гледана и обсъждана.

[Cold_Tearsss]

Първо пред огледалото и много повторения. Ти какво ще говориш? Ще четеш ли или...?

[flawless_]

да но това ще бъде след два дена и нямам никакво време.
според вас добре ли ще е да пийна нещичко преди "събитието"?
не казвам да се напия, ами да врътна няколко глътки от дедовата ракия за отпускане.
ще говоря, четенето е още по-гадно.
хваща ме шубето.

[Cold_Tearsss]

За пиене нямам идея, но направи си картончета за подсещане и ги подреди. Каква ще ти е темата? За какво ще говориш?
Най-важното е като говориш пред публика да гледаш малко над главичките им, да не бързаш, да говориш изразително с интонациите и другите, и да повториш най-същественото поне по 3 пъти - накрая да знаят за какво си им говорила.
Трябва се надъхаш. Това се сещам към момента.

[flawless_]

за здравословен проблем става дума. няма да е особено дълго, това ме успокоява само, и мотивацията ми е че ще получа някакво възнаграждение след това. искам да превъзмогна себе си и да се отпусна, да няма сърцебиене, треперене и т. н. благодаря за съветите!

[GreenFairy]

Имаше такъв трик да подскочиш няколко пъти преди да влезеш в залата за да се раздвижиш, така би трябвало да си по-спокойна и уверена, тъй като до мозъка ти достига повече кръв. Идеята с картончетата също е добра. И още нещо - ако се объркаш и забравиш всичко, задай въпрос на публиката, така ще имаш малко време да пкмислиш без да изглежда неловко. Успех

[antineutral]

В аптеката продават различни видове хапчета точно за такива случаи - карат те да не се притесняваш 2-3 часа. Иначе същото е и като ходиш по скали - докато почнеш да се катериш и в един момент забравяш че изобщо се катериш. Т.е. шубето ти най-вероятно дори ще ти помогне. Познавам супер хладнокръвни хора, които са точно обратното - никакво притеснение нямат, но излязат ли да кажат 2-3 думи на сцена и запецват. Точно защото не се притесняват никак и мисълта им тече твърде еднопосочно, за да успеят да преодолеят. Такъв човек е Пената - виж му интервютата :Д А страхливите на сцена и от 2 дола вода ще извадят само да продължат да си изпеят песента. Просто понякога хормоните си играят шеги и карат човек да се чувства по-притеснен отколкото реално е. Има един много добър метод на тренировка - ако те е страх от мечка, преди да идеш в гората си представяш срещата с мечка предварително и как би реагирала ти на тази среща. Как би се почувствала и защо така, а не другояче?
В някои университети толкова се счупваш да четеш и презентираш пред публика, че накрая го приемаш като на шега, каквото и да се случи. Но това е вече навик.

[sToyAncHo]

С малко алкохол (колкото да те хване) ще се получи или някоя слаба трева ;д колкото и ебавка да ти се струва - помага ;] поне алкохола, ако те хване мъничко ще ти помогне да спре да се притесняваш.

[flawless_]

Благодаря ви!
Със сигурност ще пийна нещо, и ще разпитам за тези хапчета!

[Chacho]

По-добре не пий нищо, щото не е важно само да не си глътнеш езика, но и да кажеш нещо смислено.

Има една много бърза техника, която помага много. Говори по-бавно, със силен (прожективен) глас и отчетливо. Правилното говорене те кара да се чувстваш разбрана и си внушаваш, че говориш убедително и увлекателно.

Другото нещо, което аз ползвам като подход и ми се получава много често, е това да си подготвиш темата много добре. Когато имаш да кажеш нещо важно, не ти пука дали ще се попипваш или ще те оценят. Ако знаеш, че трябва да чуят речта ти, ще излезеш да им отправиш посланието си и точка. Това е твоята услуга към публиката, да им дадеш знанията и разсъжденията си. Повярвай си, че има смисъл да говориш пред тях. Сподели им го, като няква обществена кауза, да им повдигнеш вниманието към някакъв въпрос и да им предложиш решения или поле за размисъл.

Не се притеснявай да помълчиш, ако се наложи! Без хммм, ъъъъ, мъц. На всеки се случва да се оплете в мислите си. Изчакай малко, подреди ги и се изкажи. Единствената причина да си глътнеш граматиката е, че притеснението те кара да мислиш за това, че се притесняваш. Когато си загубиш мисълта, впрягаш цялата си концентрация върху това, какво още не си казал(а), а не как би изглеждало. Хората те слушат и с удоволствие ще изчакат да измислиш още нещо интересно да им кажеш, за което сами не биха се досетили.

Прочети си две приказки и ги разкажи на глас, сякаш разказваш на ученици. Или някой виц. Разиграй се малко. Ако се почувстваш тъпо или неадекватно, продължи натам напук. Случвало ми се е да се прозявам на глас пред хора и да премлясквам, когато изнасях презентация в една библиотека. Все им беше тая, щото им беше интересна презентацията. Все пак не се заплесвай много с приказките или вицовете и като поразгрееш с една-две, премини към темата на словото ти. Тя е най-важна за практикуване.

Не на последно място, взимай бързи решения. Забрави какво следва след втория абзац? Да ти е през оная работа, ако не можеш да се сетиш. Пропускаш и продължаваш натам, ако не е много важна. Ако е, най-вероятно ще се сетиш, защото се навръзва със следващото, иначе би продължила.

Нахвърляй си бележки, които на ТЕБ ти припомнят структурата на презентацията. Ако всеки път когато чуя думата "six" се сещам за секс, ще нарисувам едни цици, за да си припомня, че съм на шестата точка.

Ако имаш шеги в презентацията, две неща са важни. Да оставиш малко време на хората да ги осмислят и да им се посмеят. Ако не стане - напред. Другото е да разказваш с нагласата, че наистина е смешно и да не се притесняваш, ако се засмееш само ти. Понякога хората биха се засмели, но ще се чувстват олигофрени, ако са сами. Ако един започне да пляска, всички тръгват по него.

[BrainlessROCKBABY]

и мен понякога ме хваща шубето, а даже и в магазина се панирам в даден момент, но не заради сценична треска, ами защото съм шматка
;д предлагам ти да се концентрираш върху нещо приятно

[sashinka95]

Недей да пиеш нищо, нож с две остриета е.Не съм пробвала, но са ми казвали, защото и аз имах абсолютно същия проблем. Има едно много просто нещо, което можеш да направиш- дишай дълбоко. Изглежда тъпо, но помага, изпробван метод за успокояване, който използвам.
Преди да застанеш пред публиката дишай, колкото можеш по-дълбоко и си повтаряй, че си спокойна. Хубаво е да останеш сама и да си представиш някоя приятна и спокойна картина.
С повече практика се свиква. Успех
За повече инфо ЛС.

[SHPAIdURmeN]

няма да ти дам съвет(защото мисля че другите ти дадоха достатъчно) . Ако това ще те успокой и аз бях така имах да разказвам по една тема пред класа (а в класа ми имаше едно момиче, което много го харесвах) и започнах да разказвам и в опита си да не оплеска нещата и пред това момиче да ви де че ставам взех, че се прецаках и запецнах и до там седнах си (poker face) . Но от там нататък разбрах че колкото повече се опитваш да се покажеш по уникален начин ще сгрешиш(ако нямаш опит или просто не си свикнал) спокойно

[flawless_]

Много ви благодаря за съветите на всички, супер сте!
Утре ще ви пиша как е минало, надявам се всичко да е ОК.

[Chacho]

Успех!
10б

[flawless_]

мина най-после! не беше зле, само в началото сърцето ми се беше раздумкало яко, но с практика ще се оправят нещата! благодаря ви отново за това че ми отделихте време и помогнахте със съвети!