Като чуя "сбогуване" е все едно човекът се затрива от лицето на земята и няма, и никога няма да има, шанс да се видите/чуете евър аген. А такова нещо има само на смъртния одър.

Не се сбогувам. Казвам "довиждане". Никога не знаеш какво ще се случи утре и дали човекът, с който си се сбогувал няма отново да стане част от живота ти по един или друг начин. Не обичам сцени, обяснения и извинения. Карат ме да се чувствам некомфортно и някак изкуствено.