да речем, че ми се е случвало.
бях на мястото на първата. приятелството ми си почина няколко години. сега отново е он, но дълго време не беше(тогава бяхме в разгара на пубертета), това беше мое решение, нито сме го обговаряли, нито нищо, общуването ни беше достигнало достатъчно високо ниво, за да можем да си спестим думите и всякакви уговорки, извинения и прочее.
//в корейските драми особено впечатление ми прави това, че хората се извиняват един на друг за чувствата си. някак топло е, неадекватно за моя/нашия свят, но добро по един чисто човешки начин.

ако бях на мястото на 2-рата, нямаше да се занимавам с момчето. за мен отгледаното, доказаното, провереното е по-ценно от новото, непознатото, намисленото.;

не искам да си се представям като момче.