:]

Добро утро, печурки, мухоморки и махмурлийки, скука е и няма закуска, а чубрицата не става за ядене... та...

Ето ви малка въпросчета за размишления. Как протича забравянето от ваш личен главобол и сълзоотделяне ? Имали нещо вярно в това, че си спомняш, спомняш, спомняш моментите с този до теб и след като се свършат.. ти става безраличен. Първо си наранен, след това ядосан, после мразиш и накрая идва безраличието? Или направо игнора налита, като пияница на мезе?

Заслужава ли си да мразиш? Човеците са най-опасни, когато са пределно сигурни, че са прави?