оо, поста на джипси <33

Имали нещо вярно в това, че си спомняш, спомняш, спомняш моментите с този до теб и след като се свършат.. ти става безраличен. Първо си наранен, след това ядосан, после мразиш и накрая идва безраличието
да, това е точно така! поне при мен, но без мразенето; аз ако мразя, ще е някоя отрепка.
но човек, когото съм обичала, как да го мразя после. просто ми омръзва цялото това страдане.
не си заслужава да мразиш. мразила съм бивши гаджета, на някои съм отмъщавала - на единия успешно, на другия неуспешно, и в крайна сметка дори след триумф душата пак страда. човек се чувства зле, трови себе си, желайки да отмъсти и правейки го. аз съм се отказала от тази идея. да отмъщавам и да мразя. не си струва човек да мрази. страшно разрушително чувство.


човекът е най-опасен когато има коз в ръцете срещу теб, и е достатъчно коравосърдечен и жесток, че да го използва.