- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Тема за темата ми
Имам да пиша домашно за утре, а умирам за сън...
Някак искам да се променя. Много да се променя. Ама е много трудно. Но искам и трябва. Щото ми писна от мен си. Искам да не съм такава мекушава, разнежена и ...отвратителна постоянно. Стига толкоЗ.
Исках да кажа, че ме боли устничката от студа днес. Да.
О, искам да кажа и това:
Да ви е яТ!
хахахахах ^____ <3
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
"...Писах писмо наскоро. На ръка! Мисля, че хората правят такива неща днес, за да си спомнят какво е било през 60-те. ....Сега си искаме романтиката в точен час, цвят и форма. Аз ще му сготвя, той ще ми разкаже история. Виното ще купи той, а аз ще пратя SMS на сутринта. Няма значение дали цяла нощ ще вали, защото всички прозорци минават през антивирусната. Всички чувства минават пълна проверка... Помня, че момчетата едно време първи казваха "Обичам те". Сега, когато мълчим си вярваме повече. По-добре е да не знаем какво мислим. Един от двамата винаги не е достигнал дълбочината на другия. Въпреки това тишината ни смущава. "Кажи нещо", казва той. Страшничко е. Като стая, пълна с хора, които чакат болния в съседната да си отиде. После си лягат. Всеки в собственото си легло. "
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.