Как да я накарам да вярва в мен и да ми се отдаде изцяло ? ( КОНКРЕТЕН СЛУЧАЙ)

[withdrawsmoke]

Доста трудно е да питаш нещо при положение че е ми е пълна каша в момента... Започвам да се чувствам странно с момичето с което съм - тя трудно се привързвала ,понеже била наранявана преди , а аз .. хм аз по скоро искам да задълбая в товя т.е. страхувам се че ако не я притискам малко а просто стоя и си гледам как "тя се мъчи да ми се отдаде" , ще я изгубя по много тъп начин..
Та за неразбралите въпросът ми е : Как да я накарам да вярва че аз съм точен чоевк който няма да я нарани и ще е до нея винаги когато иска.. (и забравете да ме саветвате с подобни неща: пиши и еди какво си .. всичко трябва да е с разговори просто не мога да се отпусна понеже не искам да я отблъсна ако я натисна прекалено ) ...

[GreenFairy]

Ами това става в конкретни ситуации - примерно каквото и да носи в ръцете си, предложи й да го носиш вместо нея, изпращай я до тях примерно, излушвай я, като цяло трябва да си много много мил с нея. Научи се да разбираш как се чуства по израза на лицето й и действията, така ще можеш да реагираш адекватно на дадената ситуация. Просто във всеки удобен случай й напомняй деликатно, че може да разчита на теб и ако това наистина е така, тя ще го усети. Успех.

[nIkEnCeTy_bE]

Най-вече си зависи от човека. Тя, ако не се престраши, ако не избяга от този страх и от това съмнение, никога няма да допусне човек до себе си и да бъде щастлива. Бъди до нея, бори се, доказвай и, че си сериозен, просто действия.

[umri]

Доста трудно е да питаш нещо при положение че е ми е пълна каша в момента... Започвам да се чувствам странно с момичето с което съм - тя трудно се привързвала ,понеже била наранявана преди , а аз .. хм аз по скоро искам да задълбая в товя т.е. страхувам се че ако не я притискам малко а просто стоя и си гледам как "тя се мъчи да ми се отдаде" , ще я изгубя по много тъп начин..
Та за неразбралите въпросът ми е : Как да я накарам да вярва че аз съм точен чоевк който няма да я нарани и ще е до нея винаги когато иска.. (и забравете да ме саветвате с подобни неща: пиши и еди какво си .. всичко трябва да е с разговори просто не мога да се отпусна понеже не искам да я отблъсна ако я натисна прекалено ) ...

Наранявана преди.. бахти жертвата. Всеки е бил нараняван преди. Това не е оправдание. Просто не е достатъчно заинтересувана и се опитва, и както гледам успява да те прави на циркаджия. Излизайте си, дръж си се нормално, прави си всичко както трябва, а ако прекалено много се дърпа и прави на интересна, просто се отръпни и си намери нова.

[anonymous708973]

Има хора, които се доверяват по-трудно, ама точно тия, дето обясняват колко са били наранявани преди, го играят жертви. Айде нЕма нужда.

[ivcheto0o]

Дай й повече време,някои хора се доверяват и превързват по-бавно.Просто се дръж добре и те нещата ще си дойдат от само себе си.

[valdesbg]

Не можеш да накараш някого да вярва. Вярата идва по друг начин. От теб се иска да действаш така сякаш се грижиш за семе от непознато растение - търпение, грижи, внимание и надежда. Нямаш гаранция че ще поникне нито какво точно ще излезе.

[Chacho]

Като хлътне по теб ще ти се довери, не бой се! И то много повече, отколкото да й ходиш по гъза и да действаш според нейните очаквания. Любовната тръпка върви в комплект с едно хормонче окситоцин, което достатъчно пресъздава доверието, че да се метне някой по-безразсъден пред влак от любовна мъка. Не се ограничавай и прави крачки за да ви се развива връзката. Съвсем нормално е да очакваш от нея да започне да ти се доверява, топката не е само в твоята половина.

[MonnyMonsterr]

Да й го докажеш, може да й помагаш когато има нужда, да правиш разни неща за нея ако те помоли, дори да й поднасяш подаръчета без повод в знак на обич . Така тя определено ще ти се довери и ще я спечелиш.

[Sanguine]

Няма как да я накараш да ти вярва. Такъв бутон нЕма. Опитвай се да я разбираш, подканяй я да ти споделя, помогни й да почувста това, че може да ти има доверие, че няма да се присмееш на проблемите й или да ги отминеш. Трябва време. Доверието се гради или руши сред ежедневието, от малките постъпки и реакции. Тя, ако поиска, ще ти се довери. Ако не желае, всяко нещо може да изглежда подозрително.
Аз съм крайно недоверчива. И не понеже са ме наранявали и съм решила, че "всички мъже са еднакви" и род подобни простотии, а защото съм наясно, че човешката природа е твърде изменчива. Дори и след година и кусур(най-дългата ми връзка) не съм решавала, че "той никога не би ми изневерил или предал..." Това е висша форма на наивинитет. Пълно доверие не може да съществува.

[Chacho]

Проява на доверие понякога е и да кажеш "не" на рационалността си.

Съгласен съм с Sanguine. Добре дошъл/дошла, пишеш интересно.

[Sanguine]

Мома съм, Chacho. Благодаря ти.
След 3 години активно следене на форума реших, че е крайна глупост да не се регистрирам вече.

Доверието винаги е нерационално по същност. Това е проблемът относно него.