Много разпространено е вярването, че когато човек лъже, не те гледа в очите. Далеч невинаги е така. Когато някой лъже, той иска да разбере дали другият му вярва, затова следи реакциите по лицето му. Дори да е снел поглед от лицето на другия по време на изричането на неистина, лъжецът ще вдигне поглед в края на думите си, за да види какъв ефект са произвели те върху събеседника. Отклоняването на погледа, от своя страна, може да е резултат от срам и стеснителност, често съпроведи с докосване на челото с ръка.
Chacho, за отклоняването на погледа надясно или наляво съм чувала доста твърдения, главно противоречащи си. Най- често съм чувала, че ако говорещият отклони поглед наляво-настрани или надолу- при положение,че е десняк, значи лъже. И обратно при левичарите.
Друго твърдение, което личният ми опит е потвърдил, е, че ако някой ти разказва лъжлива история(какво е правил снощи), ще изпита затруднение да възпроизведе събитията отзад напред. Това е така, защото той предварително е обмислил в главата си последователността на измислените действия от първо към последно(както всеки разказва история), но понеже не съществува истински спомен, който да преживее наново, мозъкът се обърква.
Не е съвсем вярно, че всички тези твърдения са глупости. Жестовите изразявания на срам, презрение или състрадание са универсални и не зависят от раса,националност,вероизпо ведание и др. Това, което наричаме интуиция при разпознаване на лъжата, често е несъзнателното възприемане и преработване на тези сигнали. Тоест,без да ги търсиш, те оставят в съзнанието ти впечатление.