Здрасти, хора! Никога не съм си мислел, че ще си споделям проблемите в подобен форум, но уви - никога не казвай никога. Та... имам една приятелка от дете. От преди няколко години се влюбих в нея, казах и, но тръгна с друго момче. Тогава спряхме да се виждаме известно време, по мое желание, но след няколко месеца пак започнахме да се виждаме и след известно време усещах, че не беше безразлична към мен. Малко повече от година след началото на връзката и с онова момче, се стигна до момент, в който отново и споделих за чувствата си, като се стигна до ситуация в която трябваше да избере (така виждах нещата аз, без да и поставям условия) и тя избра него, след което отново се отдръпнах. Скоро скъсаха, започнахме пак да се виждаме, до един ден, в който ми каза, че съжалява, че преди не е избрала мен и ми правеше намеци да поема инициативата, но ме беше страх и срам да направя каквото и да е. Тогава 1-2 седмици исках да поговориме, но тя го отлагаше, защото започна работа, където срещна друго момче и сега са заедно. Естествено отново се отдръпнах за няколко месеца, докато тя не ме потърси, защото имала нужда от мен. Обстоятелствата бяха такива, че не можех да и откажа помощ, като пак станахме приятели, като потисках желанието да съм с нея и дори се радвах, че е ок, но наскоро проведохме един разговор, просто разговор, в който ми сподели, че ме обичала, но не знаела по какъв начин, дори предпочитала да излиза с мен, а и съм я привличал сексуално, но уважавала приятеля си и искала да му даде шанс. Обаче отскоро има ..." игра" между нас и започнах да ревнувам. Има моменти, в които си казвам, че спирам да се занимавам, но не се получава. Дори и през месеците, в които не я виждах и чувах, ми липсваше адски много!? Това е супер сбития вариант на историята. Дайте съвет?
Поздрави: Искрен, Варна