Преди 7 месеца скъсах с моята приятелка. Връзката ни беше много стабилна. Бях й първия в секса и тя много се привърза към мен, дори като бях на изпит запали свещичка за мен. Когато си отидохме по селата, си говорехме по 1 час по телефона. След това като се върнахме, отново всичко беше много хубаво. Дори да не правихме секс(поради женски проблеми), тия дни ми бяха едни от най-хубавите. Та тези дни бяха последни от връзката ни...
Един ден тя щеше да идва в нас.Но не дойде. Изключи си телефона за 5 часа. Довечера каза, че се е скарала с техните и не е имала възможност да ми звънне. Дотук добре, но като е била вкъщи как не е успяла да си включи телефона да се зарежда?!На другия ден се чухме и тя каза, че има възможност да се виждаме само на едно място и в един час, но аз точно в този час нямах възможност, а и се осъмних в нея. Може би точно това беше най-голямата ми грешка!
След 3 седмици ми писа нейна приятелка, за да ми каже, че бившата ми няма чувства към мен и че си има друг. По телефона тя ми каза, че като скъсаме, нещо ще си отиде от нея. Нещо май не стана така. След това аз й писах и я питах, защо ме мрази, а тя ми отговори "защото ми е кеф....ти не можеш да си хванеш гадже, много си прост, майната ти" и ме блокира. Оттам всеки мой смс или нещо друго отива на вятъра, защото тя изобщо не отговаря, с две думи игнорираме. Дори пълномощното в фейсбук го подминава.(не го игнорира, а не го пипа просто). Дори и именния ми ден не честити. Преди 2 седмици се засякохме в автобуса, аз веднага се обърнах. Когато трябваше да слизаме, тя дори не ме погледна, или го направи леко, започна да ходи забързано, сякаш бяга от мен.
Та въпреки това, още искам да съм с нея, но не знам дали да звънна, или е по-добре да я оставя завинаги.
Вие как мислите?