Струва ли си връзка с по-малък

[Chacho]

Уж си бях казал, че няма да пиша повече, но ми е едно метафорично такова, може да направя още един опит.


Най-осезаемата разлика в порастването е превъзмогването на егото. Дължината на темата подсказва, че на авторката й предстои да се случи, но още не е.

Другото, което е типично за тази възраст, е невъзможността да си обясниш морала и ти изглежда изкуствен. Да си неморален означава да си позволяваш, което не всеки го може, а останалите завиждат и ги е страх. Нещо повече, сякаш никой не те съди за това и хората са погрешно възпитани с такива убеждения, не им стиска да разчупят модела.

Това противопоставяне е основната градивна сила на ценностната ти система. Тогава спираш да възприемаш наготово възпитанието от родители и възрастни, задаваш си въпроса "защо?". Лошото е, че вместо да отсееш поуките, се обявяваш цялостно срещу тях.


Прилагаме мисленето върху темата. Защо да нямам самочувствие, защо да не се поставям по-напред от по-възрастните, защо да не ги хапя и да ги провокирам? Като мога да мачкам, ще мачкам. Аз съм повече, просто не го забелязвате, хайде оборете ме. Оказва се обаче, че на хората им е през хуя и като станат от компютъра или си тръгнат в реална ситуация, вече са достатъчно зрели, че да не са ги докоснали тези думи, и просто започват да те отбягват, като нямат полза от контакта с теб. Така "щитът" ти отсява хората и около теб остават тези, които ще ти лижат задника и тези, с които взаимно ще си помпате егото. Това е такава среда, в която на почит са интригите и материалното. Всичко е ток и жица, изграждате си един елит, в който в добрия случай уж се разбирате и всеки е най-големия, като типична компания от чалга дискотека. Не ви възпира изкуствения морал: щом можеш - чукаш се, щом можеш - обиждаш, щом можеш - друсаш. Размива ти се границата и се отдаваш на плътските влечения. В един момент се усещаш, че всичко благо е избеляло, изгубило е цвета си. Чукането вече е само едно чукане, самочувствените приказки са някак празни, всичко се изхабява. Губи ти се смисълът, сякаш си предозирал наркотиците. Накрая започваш да се чудиш къде си сбъркал. И това в случай, че някъде по път не си тупнал вече от високо.

Нещата в живота носят единствено смисълът, който ти сам ще им предадеш. Моралът ти помага да го заформиш, за да имаш цялостно и трайно усещане за заобикалящия те свят. Да цениш взаимоотношенията между хората, да си състрадателен, да обичаш, да си справедлив, такива работи. В това число влиза и това, да цениш детското в себе си, да зачиташ чуждото мнение и да се наслаждаваш на плътските усещания, без да се ограничаваш само до тях. Когато завършиш ценностния си модел и започнеш да го доизпипваш, тогава вече прохождаш в зрелия си период. Това е нещо основно, което възрастните търсят в другия. Авторке, на за твоята възраст е впечатляващо, че започваш да си задаваш по-подходящи въпроси, затова би било редно да намериш човек, който върви по същия път, като теб. Затова би ти паснало момче, с 1-2 години по-голямо от теб и с акъл, тоест - да го подбереш сред другите. Ако търсиш някой, който вече е изминал пътя, той няма да има интерес, разбираш ли? И още нещо, тези които са по-големи, но не им е стигнал акълът да извървят до края, ще се възползват от теб, отклонявайки те. Защото за собствените си цели ще ти изкривяват представите, ще ти хранят грешните убеждения и ще извличат собствена изгода от това. Те вече се радват на своята самодостатъчност, не си им нужна и, въпреки че можеш да им дадеш много, единствено ще те използват.

Ако ти е комфортна абстракцията, не ги дели на по-големи и по-малки, а търси човек, който ще върви до теб.