Първия очевиднот е ограничен и такива хора има много. Не се получава дискусия, а надвикване. Последно си спомням, че се впечатлих от ОВА-та на Ронин Кеншин, особено Reminiscence-а, защото беше за сравнително по-възрастна аудитория. Идваше ми да я плесна през лицето на такива хора, но ми беше ясно, че няма да ме разберат. Безсмислено е и няма нужда да им падам на нивото. Радвам се, че имам съзнанието да се докосна до същинското и това ми е достатъчно.