Цитирай Първоначално написано от Sanguine Виж мнението
Дано го казваш със сарказъм.
Ако исках това, щях да си взема кученце. А аз искам до себе си мъж. Отдавна е минало времето на хиляди галенки имена и поток от лигави смс-и и на глупавото упорство постоянно да се повтаря колко някой ме обичал, без да го има осъзнаването, че това не е любов. Няма нужда той да мисли за мен по 2 пъти във всяка минута, нито има нужда това да се показва и то натрапчиво и театрално, защото в неговия живот, както и в моя, има и други неща. По-трудни неща, които изискват сила на характера. Има работа, има сметки, има едно бъдеще, което трябва да се изгради, а не става с рев. Има истинският живот, в който ти трябва опора,а не кученце, с чиито емоции да се справяш, защото то само не може.


НЯМА нищо лошо да си поплачеш, когато ти е най-трудно. Но да ревеш постоянно, за щяло и нещяло, вече е лиготия и мекушавост. Независимо дали си мъж или жена. Любов не се изразява така. А авторът не плаче от щастие, не плаче просто под напора на силната обич, а от страх. Страх, че ще я загуби, че не е обичан. Страх от проблемите, с които явно не намира друг начин да се справи. Затова неговото е мекушавост, а не възвишена проява на чувствителност и привързаност.
изрази всичко, което исках да кажа : )) нямаме нужда от момченца, за които да се грижим. да се лигавиш и да си романтичен е сладко на училищни години, но после трябва да се справяш с живота