Станал съм п*тка !!!

[GunSnSteelflowers]

dafuq did I just read ?! което ми е глупавото или кифленското, приятельо, здравословният разум?

Не, просто не можеш да пишеш И си тръгнала на аглийски даже
Момче, стегни се. Това не е положителна емоция, а меланхолия и говори за това, че в живота ти няма нищо смислено, освен това момиче. Това със Студентски град, което предложиха нагоре надявам се да е шега. Когато тръгнеш да си оправяш проблемите физически, ги задълбочаваш още повече, има шанс да изгубиш контрол, да станеш още по-лабилен, но в другата посока и да натвориш куп глупости. Така че, като се имате за психолози, хора, недейте да давате такива безумни съвети, защото не знаете кога пак ще чуем по новините "Пребиха до смърт глупаво момче в студентски". Трябва да се обърнеш към себе си и да приемеш истината. Случило ти се е нещо истинско в живота и ти си се хванал за него като удавник за сламка. Ако плачеше и беше сантиментален, но това не те караше да се чувстваш по особен начин, няма проблеми. Но ти сам виждаш, че имаш някакъв хормонален дисбаланс и трябва да се стабилизираш. Действай с мозъка си, моля те, защото няма по-ефективно нещо от човешкия акъл. Набор си ми, скоро ще станеш пълнолетен и е време да се замислиш какво ще става в истинския живот. Да се захванеш за нещо смислено и твое. Да се научиш да се контролираш, а не хормоните ти да те дърпат за носа. Може би държанието ти е един вид сценична треска, защото осъзнаваш, че ти остава малко, докато се топнеш в истинските проблеми. Каквото и да е, сядай си на гъза, че това е преломен момент.

[Chacho]

Всеки се представя различно във форума. От теб съм видяла стереотипни мнения, профил на wannabe tough guy, който много му разбира как стоят нещата. Всеки е имал такива периоди де, не е като да не сме имали всеки един от нас, който едва ли не е открил топлата вода на "самоуважението, самочувствието" и как трябва да се държим, ако искаме да се държат с нас подобаващо.

Естествено, мога да греша в преценките си. Сигурно.
Предполагам и ти ме виждваш по някакъв начин, дето няма да ми е много приятно да го чуя, но такъв е животът.
Такъв е и форумът. Съдим за хората по техните мнения.

Знам, че ме приемаш по този начин. Не ми е нова идеята за образа, към който ме обобщаваш. Да, съгласен съм, повечето хора импулсивно го приемат за неуспорима истина и рецепта. След това разбираш, че в живота готова формула няма. На по-късен етап се бях обявил точно като теб против "wannabe-тата" (крада ти думичката), съвсем безрезервно. Защо в крайна сметка коментирам от тая позиция? Представата ми не е за цялостно изграден мачо образ, нямам намерение да налагам такъв и да шават някви перфектни, стандартизирани машини - това е тъпо, ограничено и непрактично. Също толкова ограничено, за мен, е да не поощряваш промяната у хората и да ги приканваш да бъдат себе си, без значение какви са. Характерите са променливи, но в определени ситуации някои постъпки са чисто и просто глупави. И в друга тема ти го казах, не съм авторитет, който да определя кое е правилно и кое е грешно, но мога да имам становище и да го аргументирам. Понякога това се случва посредством ирония или провокация.

Авторът ИСКА да промени това у себе си, вие му обяснявате, че е грешно да го иска. Ще е много тъпо да ви повярва, ако не се пребори с нуждата си да намери промяната. Ако дойде и ми заяви, че се харесва плачещ и свръхемоционален, ще го приема. В случая не е така. И срязвам другите, защото се опитвате да му обясните, че не успява да приеме природата си, че е много красив така. Самият той не го вижда по този начин, защо сте тръгнали да го слагате във собствената си рамка?

Второ, аз нямам отговор за всичко и никога не съм го твърдял. Може би имам малко повече опит от някои хора тук и доста по-малко от други. Все пак успявам да разпозная някои ситуации по това, което съм преживял, както и вие. Намерил съм изход, имам конкретен съвет, вие също. Когато намеря собствения ми за по-практичен, аргументирам го и го противопоставям на вашия, ако сме в разногласие. Разбира се, че животът може да предложи ситуации, в които конкретния ми съвет да не работи. Защо обаче не пускам теми с въпроси тук и не се оплаквам? Виждаш ме така, сякаш чета от някаква книжка определени теории и ти ги цитирам дословно. Напротив, имал съм определен поглед върху нещата, потърсил съм и чуждия в едно или друго книжле, но това не ми пречи да помисля върху казуса, преди да драсна коментар; не ползвам нечия авторитетна теза в смляна и изплюта форма. Неприятно ми е, че гледаш на мнението ми по този начин, но явно е неизбежно.

И комплексът, който избивам във форума, не е този на внимание и признание. Форумът ми дава възможност да коментирам проблеми много по-често, отколкото мога навън. Целта ми е да излагам мнението си и да го противопоставям на чуждото, когато е нужно; за да се поучавам и от чуждата гледна точка. Това нещо може да се случва и мирно, и бурно. Тъй като и аз реално съм човек, движа навън, мени ми се настроението и това се проектира тук. Всеки има глава на раменете, за да приеме или отхвърли становището ми, нападките ми, милувките ми или квото съм решил да пиша.

Sanguine вече изкоментира обобщенията във форума откъде изхождат. От предходната циркаджийска тема за свестните момчета имам достатъчно коментари, в които съм се обявявал против общия знаменател и също съм хокал за това. Както се казваше в едно сериалче, животът не е черно-бял, а нюанси на сивото. При определени условия можем да говорим за нещата като черно-бели. Хората имат акъл, нека усетят къде са нюансите. Ние това не можем да го направим вместо тях.

Сега надявам се, че е по-ясно в кой точно wannabe стереотип принадлежа.

[Walle]

Няма проблеми да се държиш така пред нея. Убеден съм, че и харесва защото вижда истинската ти същност, но пред други хора се дръж по-кораво ;]

[error92]

Погрешно ни разбираш. За нас това е окей, ако е понякога, а не постоянно. И, ако се ограничиш до форума, наистина оставаш с това впечатление, но разговорите ни (било то във форума или навън) са една много малка опозиция на огромната пропаганда на медиите, киното и литературата, която всеки ден ти повтаря обратното. Когато в Cosmopolitan ти пишат ежедневно колко е нормално и добре да плачат мъжете, се случва точно това, което и тук - отиват в другата крайност. Ние се опитваме да балансираме нещата, да припомним алтернативата. Не ме разбирай погрешно, никога, никъде не съм говорил против чувствителността или характерното разнообразие, никого не желая да уеднаквявам и стандартизирам. Напротив, стараем се да предложим едно по-сантиментално и осезателно отношение към СМИСЛЕНИТЕ страни на живота. Да не си изливат хората романтиката в първите два дена; да не прехвалват любовта защото така са ги възпитали, а да я разберат по собствен начин; да не се втренчват нито прекалено много в другите, нито прекалено много в себе си; да се научат да вършат неща, които другия наистина ще оцени, а не които ти се заблуждаваш, че са значими и да чувстваш човека срещу теб длъжен и безчувствен; да не се предаваш пред проблемите; такива неща.

"Формулите" ни не работят, ако не разбереш замисъла зад тях и не приемеш светоусещането им. Да се правиш на недостъпен, защото е правилния подход, никога няма да се получи, ако не идва недостъпността ти от собствените ти виждания за живота. И тези, които пишем по този начин, не го правим, защото искаме да сме вървежни с жените. Ако не бях убеден, че това ми поведение ме прави по-добър човек (което мога дълго време да защитавам), нещо толкова повърхностно като лесни свалки никога не би ме мотивирало. А това е раздел "Любов", това се коментира, но мирогледът се простира много по-широко от едни взаимоотношения мъж-жена.

И ходим по барове, забиваме се, пием бира и сме цинични, защото ни харесва, а не защото е някакъв модел. Не си представяй човек, който ходи да прави мръсно на другите, за да си помпа самочувствието, напротив. Отпускаме си ограниченията и целим да се забавляваме - и ние, и останалите. Няма го самоцелното мачкане на хора, това не ни прави кеф, не сме агресивни зверове. Има много по-груб и агресивен имидж, който можеш да срещнеш сред хората. Той обикновено се поражда от това, че не знаеш кой си и къде се намираш, затова имаш нужда да се доказваш. Когато обаче имаш здрави принципи под краката си и знаеш къде стъпваш, нуждата изчезва. Ние тях се опитваме да споделим, тъй като малко или много по някакъв начин сме успели да надмогнем егото си.


Тоест, със всичките си приказки, ние не се стараем да потискаме нещо в хората. Те вече потискат онова, което е в тях и то много надъблоко. И това затаяване им избива в различни комплекси. По-добре е да разпознаеш същността си и да я приемеш. Разбирам, че те притеснява това, че не сме авторитети, а звучим като такива и казваме кое е правилно и кое не. Просто и ние преди време бяхме на тяхното място и откривахме топлата вода. Не сме намерили формулата, намерили сме ключ към вратата, която ти позволява да бъдеш себе си.


Разбирам те, че не е нападка и ми е благ тона ти, надявам се ти също да ме разбереш по този начин. Просто наистина нямахме възможност по темите да зачекнем въпроса и едва сега се откри възможност. Това е само едно споделяне, надявам се да ти е дало възможност да вникнеш повече в гледната ми точка и мотивите за останалите ми коментари.

+1...read and learn, b*tchez !