- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Станал съм п*тка !!!
Знам, че ме приемаш по този начин. Не ми е нова идеята за образа, към който ме обобщаваш. Да, съгласен съм, повечето хора импулсивно го приемат за неуспорима истина и рецепта. След това разбираш, че в живота готова формула няма. На по-късен етап се бях обявил точно като теб против "wannabe-тата" (крада ти думичката), съвсем безрезервно. Защо в крайна сметка коментирам от тая позиция? Представата ми не е за цялостно изграден мачо образ, нямам намерение да налагам такъв и да шават някви перфектни, стандартизирани машини - това е тъпо, ограничено и непрактично. Също толкова ограничено, за мен, е да не поощряваш промяната у хората и да ги приканваш да бъдат себе си, без значение какви са. Характерите са променливи, но в определени ситуации някои постъпки са чисто и просто глупави. И в друга тема ти го казах, не съм авторитет, който да определя кое е правилно и кое е грешно, но мога да имам становище и да го аргументирам. Понякога това се случва посредством ирония или провокация.
Авторът ИСКА да промени това у себе си, вие му обяснявате, че е грешно да го иска. Ще е много тъпо да ви повярва, ако не се пребори с нуждата си да намери промяната. Ако дойде и ми заяви, че се харесва плачещ и свръхемоционален, ще го приема. В случая не е така. И срязвам другите, защото се опитвате да му обясните, че не успява да приеме природата си, че е много красив така. Самият той не го вижда по този начин, защо сте тръгнали да го слагате във собствената си рамка?
Второ, аз нямам отговор за всичко и никога не съм го твърдял. Може би имам малко повече опит от някои хора тук и доста по-малко от други. Все пак успявам да разпозная някои ситуации по това, което съм преживял, както и вие. Намерил съм изход, имам конкретен съвет, вие също. Когато намеря собствения ми за по-практичен, аргументирам го и го противопоставям на вашия, ако сме в разногласие. Разбира се, че животът може да предложи ситуации, в които конкретния ми съвет да не работи. Защо обаче не пускам теми с въпроси тук и не се оплаквам? Виждаш ме така, сякаш чета от някаква книжка определени теории и ти ги цитирам дословно. Напротив, имал съм определен поглед върху нещата, потърсил съм и чуждия в едно или друго книжле, но това не ми пречи да помисля върху казуса, преди да драсна коментар; не ползвам нечия авторитетна теза в смляна и изплюта форма. Неприятно ми е, че гледаш на мнението ми по този начин, но явно е неизбежно.
И комплексът, който избивам във форума, не е този на внимание и признание. Форумът ми дава възможност да коментирам проблеми много по-често, отколкото мога навън. Целта ми е да излагам мнението си и да го противопоставям на чуждото, когато е нужно; за да се поучавам и от чуждата гледна точка. Това нещо може да се случва и мирно, и бурно. Тъй като и аз реално съм човек, движа навън, мени ми се настроението и това се проектира тук. Всеки има глава на раменете, за да приеме или отхвърли становището ми, нападките ми, милувките ми или квото съм решил да пиша.
Sanguine вече изкоментира обобщенията във форума откъде изхождат. От предходната циркаджийска тема за свестните момчета имам достатъчно коментари, в които съм се обявявал против общия знаменател и също съм хокал за това. Както се казваше в едно сериалче, животът не е черно-бял, а нюанси на сивото. При определени условия можем да говорим за нещата като черно-бели. Хората имат акъл, нека усетят къде са нюансите. Ние това не можем да го направим вместо тях.
Сега надявам се, че е по-ясно в кой точно wannabe стереотип принадлежа.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.