Чувствам се глупаво. И тъжно. Не се имам за грозен (или поне не фрапиращо грозен), но не се имам и за прекрасник (всъщност не си харесвам ного неща), но забелязвам, че ми обръщат внимание ей тъй защото 'съм имал мило излъчване' или нещо такова, което малко наистина ме натъжава (сега се замислих) защото ми се лепят хора (не твърде често сега...), които гледат на теб като на... месце... Но ако първо виждаха колко задръстено (затворено, срамежливо и ужасно) човече съм, а след това ми видят физиономията, може би щях да имам по-истински човечета до себе си. Някак се изморих да не вярвам на никой и за това да съм толкова страхлив. А може би външния вид е от огромно значение и съм ужасен наивник и пф, изгубих си мислите.