- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Ами, ако...
Гледах последният качен (поне) в арена епизод на Фемили Гай (17ти) и ми хрумна нещо...
Ако се събудите,сами, без спомени, на първоначално непознато място (кур за това защо се е получало така) и бавно, и постепенно започнете да разбирате как е минал животът ви и 'що за хора сте (били)...Ще се гордеете ли със себе си? Ще се харесате ли повече..Или напротив? Какви промени бихте направили? Не става въпрос дали в момента се харесвате и какво мислите за себе си/миналото, става въпрос какво едно безпристрастно ваше Аз би помислило и направило. Едно ваше Аз, което няма предръсъдъци, което има шанса да започне на чисто - истинското ви Аз.
А, и така и така съм почнала, наскоро в един сайт имаше въпрос - вашето 5 годишно аз (вие на пет годишна възраст) би ли се гордяло от това, което сте (постигнали)? А би ли ви харесало? А вашето 10 годишно аз (въпроса не важи за 12-16 годишните)?
*Пиша в множествено число, защото не го чете само един човек, не е 'на Вие'.![]()
Реално погледнато не виждам как 5 или 10 годишното ми 'аз' биха разбрали това което съм постигнал,какво остава да го разберат.
Иначе безпристрастното ми Аз е пак моят Аз.Разсъждава по същият начин и стига до същите заключения,памет или не.Следователно няма как да хареса или не собственото си минало,при положение че в същата ситуация безпристрасното Аз би постъпило по същият начин като нормалният ми Аз.Най-много да се отбележат неизбежните грешки.
п.с. /thread destroyer
Последно редактирано от Verminaard : 03-21-2012 на 20:36
Sanity is for the weak
Продъжение на гордата регистрация от 26.12.2006та с 3600+ поста.
Кофата -> /кофата/ -> /к/ | Кофата = Bin | Bin -> /bin/ -> /b/ @_@
Някаква покривна баничка с Джеки Чан с амнезия.
Sanity is for the weak
Продъжение на гордата регистрация от 26.12.2006та с 3600+ поста.
Кофата -> /кофата/ -> /к/ | Кофата = Bin | Bin -> /bin/ -> /b/ @_@
Ако си запомня разсъжденията, философиите и подхода ми към всичко, ще съм си същия аз, тъй като обикновено решенията ми не зависят от конкретни ситуации, а от общоприложими принципи. Освен очевидната загуба на хората към които съм емоционално привързан, ще са голяма загуба и най-добрите ми приятели, които са ми много ценен ресурс на информация.
Ако 5 или 10 годишното ми Аз види сегашните ми постижения, но ги види грубо погледнато, тогава няма да се впечатли особено. Очаквам обаче бъдещите ми постижения да са впечатляващи - не очаквам да са някакви световни открития (въпреки че допускам малък шанс за това), но очаквам да съм много успешен.
А ако може да надникне в главата ми, това вече би му харесало много.
ima edna duma koqto nikoga ne kazvam i tq e nemoga