я си представи средностатистическите българи.. гледат си детето докато стане на 20-25 години, родителите са вече пенсионери, побелели.. да речем над 65 години.. детето им продрусва, става наркоман, става един голям боклук, пандизчия, отрепка.. тия хорица вече нямат контрол над него, едвам кретат в някоя къщичка/апартамент.. и плачат всяка вечер кога изпуснаха нещата и с какво са заслужили след 20 години живот заради детето си, то да ги предаде така. .. какъв е смисъла на тия хора да си продължат живота до края? какъв им се смисъла да живеят от тук нататък ... щото сина им, неблагодарния боклук е пропилял живота им за да пропадне до дъното..
мислите ли, че го заслужават?