- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Умението и силата да го направим.
От доста време съм пред дилема как да се извиня на един специален човек. Скарахме се по вина на трима човека, но някак си знам, че най-голяма вина е моя. Как да се научим да изречем тези думички и как по точно да ги предоставим на човека. Знам, че има хиляди начини, но вие знаете как един човек като се притеснява започва да заеква и не знае какво да прави. То в такива случаи как да се научим да владеем това изкуство?
Аз пиша. Съвсем сериозна съм. Напиши си една реч.
ахах доста странно заглавие на темата, но както и да е. Значи според мен няма какво да му мислиш, казваш каквото ти е на сърце и каквото - такова. Чак да пишеш речи и някакви такива не виждам смисъла. Поне аз не бих отделила толкова време за някой си там дето и той е виновен, пък и тука вече започвам да се насочвам към една тема за принципите ми, за това спирам и ти казвам Ако му кажеш каквото мислиш на момента ще се справиш много по-добре отколкото да мислиш извинения дни наред.
Начинът, по който се извинявам, винаги зависи от това къде съм сбъркала и какъв е човекът отсреща. Понякога само една дума, искрена и изпълнена с чувство, прави онова, което хиляди обяснения и оправдания не могат. Ако трябва да обясня мотивите си, и аз предпочитам да ги напиша.
Последното ми извинение беше към добър приятел. Позвъних на вратата му с бира и млечна салата. И както бяхме готови да си издерем гърлата един по друг до вчера, седнахме да гледаме мача. С две усмивки, без думи, без обяснения. Просто бирата и преглътната гордост му размекват сърчицето.
Ако е от мъжки пол мисля, че едно "Съжалявам, сбърках" или "Извинявай, не бях права" е достатъчно. Аз по принцип съм обяснителна като разказвам нещо, ама стане ли въпрос за изразяване на чувства или извинения, съм пестелива на думи. Най-мразя да се обеснявам и да ми дават обяснения. И на мен ми стигат две думи, за да разбера. Като се почнат тирадите, обясненията и оправданията се вбесявам още повече.
Първоначално написано от antifashionshit
Стреляш директно без много увъртания и мислене какво и как да кажеш. Най-искрено е спонтанното извинение. Може и да попелтечиш малко, ама няма да се плашиш. Нищо срамно няма. За мен този тип извинения са с най-голяма стойност.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
^ Напълно съгласна.
Някой, ако ми се извини на смс отговора ще е: майната ти!
![]()
Някой ден сърцето ми ще се превърне в камък. Откъснат от света ще тлея в своя замък и няма да крещя да вия до забрава, когато разбера че някой ме предава. Ще бъда властелин на самотата своя и може би дори ще избера покоя пред хаоса на любовта. Някой ден, но не сега..
аз също си пиша речи.
не много наскоро пратих едно такова писмо, извинително и изповедно, понеже тоя човек не е от моя град и трудно бих му го казала в очите, чисто технически.
но за реални случаи, също си нахвърлям какво да кажа. понякога разчитам на спонтанното извинение.
направи така, както мислиш, че ще се почувстваш най-добре и ще се справиш най-добре.
ако нямаш куража да се изложиш и да емоционалничиш, напиши си речта. ако мислиш обаче, че и на теб самата би ти харесало да се извиниш по най-истеричния начин, постъпи така.
то няма една формула, всичко зависи и от извинението, и от човека, и от ситуацията, и от теб.
бтв нз как се приема от мъжете, но аз ВИНАГИ се обяснявам страшно много :/ пиша или изговарям километрични извинения.
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Понеже не си падам много по писането ( а и някои хора ги дразни подобен тип извинение) намирам начин да се изясним с човека очи в очи.Предварително си обмисли нещата които искаш да му кажеш.