аз също си пиша речи.
не много наскоро пратих едно такова писмо, извинително и изповедно, понеже тоя човек не е от моя град и трудно бих му го казала в очите, чисто технически.

но за реални случаи, също си нахвърлям какво да кажа. понякога разчитам на спонтанното извинение.
направи така, както мислиш, че ще се почувстваш най-добре и ще се справиш най-добре.
ако нямаш куража да се изложиш и да емоционалничиш, напиши си речта. ако мислиш обаче, че и на теб самата би ти харесало да се извиниш по най-истеричния начин, постъпи така.

то няма една формула, всичко зависи и от извинението, и от човека, и от ситуацията, и от теб.

бтв нз как се приема от мъжете, но аз ВИНАГИ се обяснявам страшно много :/ пиша или изговарям километрични извинения.