
Първоначално написано от
jghgh
Лиготията за мен е прекомерното маниернечене*, глупавите капризи от смешно естество, пищенето от буболечки, преиграването при вида на сладки животни или страшни/гнусни неща, и, разбира се, несериозното отношение, когато темата е сериозна. А, и "актьорската игра". Имам чувството че някои хора много обичат да "играят". Постоянно преиграват, и цялото им поведение е все едно представление, т.е. няма нищо естествено. Някои лигави момичета са така. Имам чувството, дори, че цял живот говорят с преправен глас, понеже са ТОЛКОВА лигави.
*маниернеченето е една много досадна черта от човешкия характер, поне по моему. Тя, в умерени граници, създава интересна светлина около образа на човека. В прекомерни граници става досадна и неприятна. То нищо в излишък не е хубаво де, то е ясно. Маниернеченето при лигавите хора са всички ония заврънтулки, с които си украсяват поведението, и които, поне за мен, са супер дразнещи. Лошото на тва маниернечене е, че е характерно и за всякакви други досадни хора тип сноби, туу мъч артЬ пийпъл, и всякакви усукани характери, които сякаш се гордеят, че с тях е трудно да се общува по нормалния начин. Т.е. ... да, аз поне не съм фен на прекалените маниери и фасони. И претенцията, разбииш ли. Все едно е толкова трудно да си по-обикновен и с теб да се общува лесно. Сякаш няма други начини да си изразиш личността и индивидуалността, освен с някакво поведение тип: "да общуваш с мен е все едно да ходиш по въже". Деъм, мадафака, както някой би казал : )
В заключение - няма лошо човек да се лигави. Сам, или като е с приятел, но когато ситуацията го позволява. Забавно е да си правиш физиономии с някого или да се смеете на пълни простащини и да си говорите небивалици. Но когато е споделено. Когато отсрещната страна видимо не е на твоя вълна, е просто тъпо да се лигавиш. Не е на място и е много, много дразнещо. Може да бъде дори обидно, ако някой иска да поговори с теб за нещо, което го притеснява и вълнува, а ти се правиш на клоун отсреща.