При тези агресивните и истеричните, прекалено импулсивните, любовта се е превърнала в обсебване.

Имам един познат, имаше 5 годишна връзка с една мацка. И двамата са импулсивни и ми е разказвал как тази го е излагала пред хората, в пълно заведение, заповеднически тон, цялата в окаян вид, щото си е изревала очите и й се размал бил грима... Та, излезли най-спокойно, хванал я уж да я кара у тях, ама я закарал на п**ки си майни на един баир в гората, където няма осветление и я заебал там. Взел й и телефона и парите.. После се върнал да си допие колата с колегите. Да, ама тази лудата, след 15 мин (дето няма как да го вземе тва разстояние пеша) нахлула пак в заведението още по-бясна.

Понеже града е малък, много хора им знаят изпълненията.. Не знам той как е изтърпял тва нещо, ама и леко ме учуди като каза, че тва колкото и да го вбесявало, толкова и му показвало, че тя наистина го обича и показвала, че се бори за него.

За мен не е тва начина да покажеш на някой, че го обичаш. Не знам аз ли съм с криви разбирания, ама тва е няква мания, която аз не бих изтърпяла. Ще разбера, че го прави защото има чувства към мен, ама тва е доста жалък и отчаян начин да ми се покаже. Тва да не мога да седна да пия по бира или по кафе с колеги или приятели... мерси, ама не съм робиня.