Какво бях аз преди една година: лъчезарно, почти винаги усмихнато момиче, справях се в училище отлично, бях дете без проблеми... Животът ми имаше смисъл, бях щастлива...
Миналата година един МНОГО важен за мен човек, който беше всичко за мен, на когото вярвах за всичко, "си тръгна" от живота ми. После разбрах, че това лято цялото семейство ще заминем в чужбина, за винаги, че ПАК ще трябва да започна от начало, отделена от приятелите и родния ми дом.
А каква съм аз сега: едва ли не наркоманка! Пропуших, не само цигари и трева. Успехът ми в училище от 6, падна на 4. Все по-често живея сама, вкъщи, разбрах каква болка е, когато всички се прибират при семействата си, а аз се прибирам в празния апартамент, оставам САМА. Изведнъж, всичко около мен стана сиво... За разлика от преди съм затворена в себе си, а онзи човек, който бе всичко за мен продължава да ми липсва... Казват, че времето лекува, е, мина цяла година, но не съм по-добре. Търсех начин да се откъсна от всичко и всички, така започнах да пуша, после започна да ме влече мазохизмът, цялото ми тяло е в рани, все пак физическата болка за мен е много по-лека от душевната........ А толкова много искам да се самоубия! Само да има как, не искам да живея! Искам да умра... ;(