Да тръгва с него не е решение, защо ще върви на въпреки на себе си? Опитвала ли си се да му обясниш, че това, което иска той е да те държи като робиня. Това, което не може да разбере е, че понякога ще му се случва, да не може да получи втори шанс и да приеме, че може да губи. Трябва да осъзнае сам безизходицата си. Че въпреки промяната, няма да му се получи. И трябва да му го представиш така, че да не звучи като инат от твоя страна, а проста логика. Псува те и те обижда, защото смята, че заслужава прошка и не му я даваш, вижда го като несправедливост.

Чисто хипотетично, мисля, че има начин да стане това. В следващия ви разговор трябва да събереш всичкото си спокойствие. Заставаш срещу него и започваш да обясняваш това по-горе. Представяш му варианта, в който тръгваш с него, но нямаш чувства и никога няма да се появят, защото е неспособен да се промени. Не може да се промени, защото смята, че насилствено може да те накара да отидеш при него и защото се нуждае от прошката ти. Никога няма да се получи, тъй като му е нужно да те лиши от избор, за да отидеш при него. Има нужда да те лиши от избора да му откажеш среща, да му откажеш разговор, да му откажеш контакт. Не ти пречи, ако наистина се промени, сама да го потърсиш. Това е част от промяната, която чакаш и е важно за теб да нямаш тези ограничения, иначе никога не би я чувствала здравословна. Продължаваш в същия дух.

Най-вероятно някъде по средата на монолога ще му избие агресията. Най-вероятно ще се опита да оспори всичко, което казваш. Млъквай и го изслушвай всеки път, не показвай нито страх, нито яд, нито никаква емоция. НИЩО, което прави, не бива да възбужда емоция у теб, трябва да му е ясно, че е неспособен на това. Същевременно му отговаряй максимално спокойно на думите, за да разбере, че го изслушваш, а не се инатиш. Изясни му до болка как стоят нещата, до момента, в който му свършат думите. Спирай, когато те прекъсва. В един момент почни да го питаш, защо не те оставя да се доизкажеш. Всичко гарнирано със спокойствието и безразличното равнодушие. Целта е накрая да разбере, че е изгубил всякакво емоционално докосване до теб и, че дори да става още по-импулсивен, пак няма да му се получи. Приемай заканите, нека знае, че може да те обиди, да те удари, да те преследва. Че, ако ти посегне, ще ти навреди физически и, че ти нищо не можеш да направиш по въпроса, че опира до неговия избор. Но дори да го направи, ПАК няма да имаш чувства, че ти липсва страха, че си се примирила. Това примирение ще го довърши.

Поне така си мисля. Това е много познат образ в художествената литература - насила отнетата мома. Злодеите не осъзнават, че чувствата няма да се появят, но крайната безчувственост на девойката винаги се забелязва от читателя и винаги осъзнава, че злодея е невъзможно жалък. Според мен ще успее да се разпознае като такъв.