Нормално ли е да съм на 19 без приятелка, без опит в секса и без огромно желание да общувам с хората.
Преди бях много положителен и хората ме търсеха, намирахме си теми за приказване а сега усещам някаква пустош в мен.
Нямам какво интересно нещо да кажа или го казвам с 2-3 приказки.
Преди обичах момиче, с което не бях, защото просто не ни беше писано. Когато се влюбих в нея на 14 или 15г бях много досаден спрямо нея и в последствие прекъснахме контакт. После на 16 бяхме на екскурзия, аз си казах че нищо няма да очаквам или правя, но усетих че тя се влюби в мен. Уви, имаше приятел и в последствие от неговата ревност и по нейно желание аз й обещах повече никога да не и преча. От тогава рядко сме се срещали, но пламъчето в нея още гори, а аз след като я оставих почнах да харесвам друга, която ме направи на парцал и ме заметна. Докато бях "парцала" въобще не мислех за първата си любов, но откакто се осъзнах, започнах да чуствам някаква вина спрямо нея. Чувам че говори за мен на приятели, но никои не ме търси вече. Аз отказвам за трети път да се предлагам, на човек, който не ме оцени и просто ме остави да си тръгна без да се бори за мен. Просто се чуствам отритнат от всякъде. Говоря смислени работи, но лишени от настроение за разговор. Не съм грозен (не съм Д. Бекъм), свястен съм, принципен съм, мога да съм мил и още куп добри качества, но всичките остават зад завесата...
Сега с това неутрално към околната среда излъчване, отблъсквам. Страх ме е и че ако зарибявам момиче пак ще ме направят на парцал без нищо да получа и че на онова момиче което обичах ще и стане кофти, че търся друга (пак казвам че от известно време чуствам вина без причина)
Временно ли е този период или аз съм се променил в друг човек ? Искам пак да се чуствам пълноценно..
Понякога решавам проблемите си с мислене, но в тази ситуация, в която попаднах, не знам върху какво да помисля?