Времето променя

[x7aZzy]

Нормално ли е да съм на 19 без приятелка, без опит в секса и без огромно желание да общувам с хората.

Не е нормално. Но ако те устройва такова съществуване, никой нищо не може да ти каже. Все пак какво е "нормално" и какво не, са субективни понятия.

Преди бях много положителен и хората ме търсеха, намирахме си теми за приказване а сега усещам някаква пустош в мен.
Нямам какво интересно нещо да кажа или го казвам с 2-3 приказки.

Кога преди? Преди какво? Ако успееш да си отговориш на този въпрос, ще ти е по- лесно да разбереш откъде е дошла промяната. Нещо е провокирало у теб това чувство на безпомощност. Ние не можем да ти кажем какво. И не мисля, че това е мацката от преди пет години.

а аз след като я оставих почнах да харесвам друга, която ме направи на парцал и ме заметна. Докато бях "парцала" въобще не мислех за първата си любов, но откакто се осъзнах, започнах да чуствам някаква вина спрямо нея.

Спрямо нея не изпитваш вина. Ти обвиняваш себе си, самоизмъчваш се и се наказваш. Себе си, не нея. Всичките тези емоции трябва да се превърнат в действия. Направи нещо. Иначе ще продължаваш да се измъчваш.

Аз отказвам за трети път да се предлагам, на човек, който не ме оцени и просто ме остави да си тръгна без да се бори за мен.

Тук има логика. Хубаво изказване. Но не си щастлив.

Просто се чуствам отритнат от всякъде. Говоря смислени работи, но лишени от настроение за разговор. Не съм грозен (не съм Д. Бекъм), свястен съм, принципен съм, мога да съм мил и още куп добри качества, но всичките остават зад завесата...
Сега с това неутрално към околната среда излъчване, отблъсквам. Страх ме е и че ако зарибявам момиче пак ще ме направят на парцал без нищо да получа и че на онова момиче което обичах ще и стане кофти, че търся друга (пак казвам че от известно време чуствам вина без причина)

Страхът ти е неоправдан и нелогичен. Все едно да кажа - страх ме е да излизам, защото може да ме блъсне кола. Възможно е, но е лишено от смисъл. Едно клише - ако те е страх от нещо, направи го.
Темата за вината обаче е интересна. Не е присъщо на здравите хора да чувстват вина без причина. Усещането за вина не е вродено, винаги има причина. Помисли каква е в твоя случай.

Временно ли е този период или аз съм се променил в друг човек ? Искам пак да се чуствам пълноценно..
Понякога решавам проблемите си с мислене, но в тази ситуация, в която попаднах, не знам върху какво да помисля?

Временно е това състояние. И да, променил си се. Но това не означава, че не можеш да продължаваш да се променяш. Щом искаш, направи всичко, което можеш, за да го постигнеш. Замисли се какво си искал винаги да направиш и все още не си и го направи. Пробвай нещо ново. Или нещо старо. Просто прави нещо.
Съвет: ако се чудиш за какво да мислиш, мисли за себе си. Не за някоя си стара любов, или нова любов, не за приятелите си, нито за средата. Влюбил си се, наранили са те, страдал си - това е животът. Не се обвинявай, че си сгрешил (?), а прави нови грешки.

П.С. Нямаше да пиша, но като видях, че си лъв, не се стърпях. Ей, момче, я не излагай зодията ни, а се стегни. Какви са тези работи? Млад, здрав, корав, а тръгнал да се жалва. Замисли се над мненията в темата и се вземи в ръце.