Проблемът ми е следният: С едно момче, с което се познавам от има/няма 6-7 години, започнахме да контактуваме по-често и има известно привличане между нас. И той си го призна, де.. Но никой от нас не смее да направи първата крачка. Дали него го е страх, защото аз не коментирам проблемите си, за които той не знае директно(но сигурно е събрал 2+2 и е получил 4), или мене ме е страх, защото той коментира неговите проблеми без да се замисли...

И все пак ако стане нещо... не искам да е много сериозно. И, не, не ме разбирайте погрешно. Искам здравословна, моногамна връзка. Просто не искам един ден да стане така, че да се изпокараме, защото единият е решил да „приключи“ това нещо. Просто не съм готова за сериозно обвързване на този етап от живота си. Пък, ако той реши, че иска връзка, това значи, че ще бъда аз тази, която ще я приключа. А той преди това е бил нараняван от жена психически(не става на въпрос за гадже/приятелка; сами се досетете, не е далеч от акъла).

Идва и един друг проблем, той видя как една свиня ми се натискаше по най-просташкия начин. След това говорих с него за поведението на този „младеж“ и той каза, че никога не би се държал така с една жена. И все пак ме гложди отврътре, защото „закачките“ му стават все по-остри.

Ако нещата се развият ще говоря с него по този въпрос, не е трудно. Но за момента ми е малко некомфортно, защото той ще почне да ме разпитва за неща, за които не искам да говоря. Той усеща, че не искам да говоря за тези неща, но ако реши, че иска нещата да са сериозни...

И преди всички да решите: „Страх те е от обвръзване.“, „Някой преди това те е наранил толкова, че да не се доверяваш на мъжете.“ – не, не е така. По-лични са, затова ми е трудно да ги споделям. По принцип споделянето ми е трудно, но в случая не знам как той ще реагира на държанието ми след нещо такова, от което не се е минало и една година.

Знам, че ще Ви е трудно да разберете какво казвам, най-малкото, защото не споделих много, но ще се радвам на дори малък съвет от някой.